Стихотворения:
Липсващи мечти
Искам да пиша
Искам да пиша
и нямам вече поетични пориви уви
Дъб вековен
Самота
Стени от спомени отново съградихи покрив от разбити мечти положихна затвора в който заключих своите сълзи.Усмивка, лицето ми що е незнай,тъне в агония от болка безкрай,а сърцето в тъмницата ридай.
По пътя на живота
Капчица вода
Огън буен нявга в сърцето ми горя,
изпепеляващ всяка измамно протегната ръка,
ала дори него, ти безмилостен път, потуши
с болезнени обещания за по-добри дни.
Дяволска страстКапчица вода незнайно от къде дошла,стремглаво към твоето тяло полетя,таеше в себе си толкова нежност и топлина,с която искам и аз да те даря.Бавно до твоята мека кожа тя се долепи,както долепят се при целувка и нашите устни дори,лекичко се тя почуди на къде да полети,с бавно устреми се към твоите сексапилни гърди.
Вълк единакДве горящи свещи и креват разпилян,
така ще те посрещна целият в плам,
без капчица свян, без капчица срам
душата си на дявола дори ще продам.
Птицо бяла
Самотен до глутницата бял вълк седи,с кръвясали от сълзи очи гледа отстрании спомня си за отминалите днив които зъбите си показваше призори.
Влюби се небето в морската водаПтицо бяло, къде така си полетяла,щастие кому ли носиш,без дори за трошица хляб да просиш,усмихната и целеустремена към целта летиш.
Въображаема каминаВлюби се небето в морската вода,
само за нея мислеше през деня,
а нощем озаряваше я със звездна светлина,
рисувайки й картини за любовта.
Глухоняма СамотаЗащо толкова боли
щом в мислите ми влезеш отново ти
и всеки спомен с глас запищи:
„ИСКАМ ТЕ! РАЗБЕРИ!”?
Нижат се забързаните днилетят възседнали погубени мечти,а нейде там в кътче тъмно сврянза света околен ставах все по-глухоням.
Страстта художникИма пътища по които вървим,хора които срещаме и с които творим,радости които карат ни да летим,болки които понасяме и търпим!
Ето, че пак на терасата стоя,в ръката си димяща цигара държа,с поглед замечтан във синевата,мечтая аз с любовта ти да победя самотата.
В рая бяхНа дълъг път тези дни бях,нов и по-различен свят видях,малко дори се посмях,но укротих на сърцето си дивия гняв.
Сърце разбитоВ рая бях, но там не те видях!В ада също бях, но и там не те съзрях!През какво минах и какво преживях,какво очаква ме – не знам! Не разбрах!
Призрак през нощтаСърцето ми на парчета отново е разпиляно,заради времето на вятъра пропиляно,в гонене на илюзия една,малко обич да получа от твоята душа!
И като призрак през нощта
бродя аз в бледа самота,заровен сред старите словатърсещ своята вина.
Болката ли?
Болката ли? Познавам я много добре.Прошка
Тя е като празник за малко дете.Очаква да се усмихнеш, до теб за да се добере.Иска да те прегърне преди щастието ти да отнесе.
Любов в дъжда
Ела при мен и ме утеши,с устни сълзите подсуши,че сън било е ми кажи,че е кошмар с лъжи.
Вълк самотникНа вън тихичко дъжд вали,а тук нежно любехме се аз и ти,в малката спалня пълна със мечти,раздавахме си нежни ласки аз и ти.
Вълк сам през прерията вървиЛегналият
свел глава и потънал в мисли зли,
с душа натежала от погубени мечти
по степта бавно крачи и мълви.
От болка пиянНейде там сред поля от погубени мечти,
някой свил се е на кълбо, плаче и думите реди,
ту като молитви, ту като заклинания уви,
а над него надвесени са облаците зли.
СъдбатаОт болка пак съм аз пиянотново в сълзи съм облянмъчително преглъщам онзи блянкойто в гърлото ми засяда без срам.
В тишината на нощта
За проблемите в живота виним ние съдбата!
За да се изправим на крака молим пак небесата!
Искаме чудо да се случи на земята
и пак щастливи да сме като децата!
ПонякогаВ тишината на нощта стихове редя.
Опитвам се някак да ги подредя,
но свила се е писателската ми душа.
СълзиИ понякога много да боли
онзи светъл ден помни,
когато влюбен бе и ти!
Ледена самотаИ очите пак пълни са със сълзи,
а ръцете треперят сякаш ги е страх.
Можех да реша всичко с един замах,
ала хвана ме отново страх.
Тази нощХарактера ти леден не успях да променя,
а вместо това в себе си реших да го настаня.
Със сърце от лед и мистична самота,
недоверчива и устремена към целта,
такава ще те запомня – да!,
ТихичкоТази нощ бъди с мен ти дива,
пантера в образ на жена,
а нежната и мила самодива,
нея остави да спи до сутринта.
Нежен ароматТихо застанала пред мен сега,
с влажни очи и разпиляна коса,
искам да те целувам, но потрепва твоята душа,
как ли мога да те успокоя?
Търся теНежен аромат разнесе се в малката стая през нощта,
от къде познат ми е така този аромат на нежността,
който носеше се навред около мен сега?
Търся те! Търся те навсякъде!Болките които понасяме
В стихове от рими не те открих,а сред романите си изгубих те увии в облак от мечти истината се скри.
Има болки които понасямеМрачни нощи
и обиди които търпим.
Има рани които нанасяме
и погубени мечти, заради които не спим.
В страни от животаМрачни нощи, тъжни дни,
нижат се неусетно, монотонно дори.
Потънал в сивотата на града
бродя като призрак от нощта.
Благодаря ти
В страни от живота ти стоиш,
какво чакаш – да не би бакшиш?
Те вече свършиха мила,
не се дават, ако от живота си се скрила!
БуряБлагодаря ти, че в живота ми се появи!
Благодаря ти, че правиш по-красиви моите дни!
Благодаря ти, че с добротата си ме обви,
Благодаря ти, че с нежното си сърце ме покори!
Живот напразно изживянИскам буря силна тук да се разрази,
всичко да потъне в мрак и силно да вали,
като куршуми да падат капките дори,
за да може сърцето ми най-сетне да се укроти.
Бунт
миг съкровен и неизживян,
щастие на прах разпилян,
колко ли остава до този блян?
Стига! Спри! Сърцето ми вече разби,
какво още искаш от мен – кажи?!
Всяка вечер молех се да те забравя
и никога тази грешка отново да не правя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар