Ледена самота

Характера ти леден не успях да променя,

а вместо това в себе си реших да го настаня.

Със сърце от лед и мистична самота,

недоверчива и устремена към целта,

такава ще те запомня – да!

Но как случи се така,

че мълчалив станах за света

и обвих себе си с всичко онова,

което мразех в твоята душа?

И сега безумно много мога да мълча,

без да се трогвам от любовни слова,

както и устремен да вървя към целта,

без значение на каква цена?

Да съжалявам ли или не – не зная това!

Зная само, че не бях такъв, но се промених след онова,

което казахме си в изблик на гнева,

и всеки от другия нещо взе след това.

Вече не вярвам в хорската доброта,

останаха ми тъй малко приятели на света,

а аз макар и в самота не жадувам за любовта,

а за поредната порция ледена самота.

И всяка вечер в алкохол от сълзи и гробовна тишина,

сещам се какъв бях и какъв станах след това.

Вече „Съжалявам” не мога да срека,

нито ще преклоня глава.

Бавно, сам ще вървя устремен към целта,

а зад цялата ледена стена

ще крия ранимата си романтична душа,

защото на света остана все по-малко доброта.