Малка червена роза стисках в ръка,
исках с нея страстното ти тяло да облека,
към страстни висини да те понеса
и от страха да те отърва.
Бавно розата доближих до твоята уста,
усещаше се лек аромат на любовта,
който те омая и ти с очи замижа
наслаждавайки се на нежността.
Устни до твоите доближих, но отдръпнах ги веднага,
не бе готова все още за началото на нощта,
и с розата преминах бавно по врата
едва докосвайките с нейните листа.
Като две планини сред равната земя
изправи се предизвикателно гръдта,
но розата покори ги с лекота,
победоносно размахвайки листа от върха.
А когато розата слезе в меката долина,
сякаш земетресение причини това,
че напусна тя своята планина
и стон чу се не дълго след това.
Розата плахо продължи пътя към целта,
а стоновете и треморите на плътта
предвещаваха приближаването на целта,
но розата не се поколеба и слезе във влажните недра.
Като ехо вик долетя изправяйки розата на крака,
но тя смело продължи сред нежност да кръжи,
не чувстваше уплаха, нито самота,
усещаше дивата страст на нощта.
Вик, след вик отпразнуваха покоряването й на целта,
а не след дълго розата се върна пак на върха,
където устните горещи посрещнаха я целувка не една,
но розата се отдалечи и за заместител моите устни назначи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар