Болка

Като тази болка няма на света,

тя стиска те за гърлото на мига,

а след това завлича те на дълбочина,

оставяйки ти само едва мъждукаща самота.

Тази болка родена е от любовта,

но сякаш пряка роднина е на теб сатана,

защото безпощадна е към онова,

което съградили сме с мъка и тъга.

И само спомените хубави остават след това,

да крепят изнемощялата душа,

а света бавно потъва в тъмнина

и всичко губи значението си като на шега.

Болката е най-силна когато е родена от мразеща жена,

дълбоко наранена и от света променена

измамно красива само за влюбените очи е тя,

и бавно облича те в мантия от тъга.

Не съжалявам, че на болката позволих да ме остави в тъга,

нито съжалявам за всичко онова,

заради което заслужаваше си да се боря със света,

само жал ми е, че сляп бях за твоята правота.

В теб превърнах се като на шега,

а мразех всичко онова,

с което сега себе си мога да окачествя,

а ти стана като мен – от света наранен.

Плача и боли ме от тази самота,

която болката ми завеща,

сърцето ми свило се е от тъга,

а мозъка ми отказва да спре моята сълза…