Отново

Отново пред белия лист стоя с писалка в ръка

мъча се някак си мислите разбираемо да подредя,

но още завихряни са те от всичко онова,

което случи се от тогава до сега.

Спомням си как сядах с лекота,

а поетичната ми душа редеше безброй слова.

Някои тежки и различни, други леко нетипични,

но все пак изливаха те от мен страстта.

Време мина и отлетя, но отнесе то и поетичната душа.

За това сега отново седя пред белия лист и в самота,

опитвайки за пореден път нещо наивно да сътворя,

ала оказва се непосилно след цялата болка рими да редя.

Повдигам бавно към тавана глава

мъчейки се нещо там прочета,

но не намирам всичко онова,

което иска да каже моята душа.

Странник и особняк съм – ами да,

но не сме ли всички различни по таз земя?

И какво като нося малко по-романтична душа,

и искам любов, а не просто самота?

Дали ще мога да се съвзема пак – не знам това!

Може би след време дъх спокоен да поема

или пак ще плувам в море от болки и тъга,

без посока, без желание и без съдба!

Ето белият лист вече надраскан е с някакви слова,

които никой не ще забележи или ще махне с ръка,

но не за тях пиша всичко това, а защото все още вярвам,

че има някъде там и за мен мъничко топлина!