За проблемите в живота виним ние съдбата!
За да се изправим на крака молим пак небесата!
Искаме чудо да се случи на земята
и пак щастливи да сме като децата!
По прашната пътека пак вървим привели ниско главата,
молим се на някой заедно да продължим,
но ето пак обвиняваме съдбата,
че изоставя ни сами да се оправяме на земята.
Тъжни бродим в горите от болка и печал,
обвиняваме отново съдбата,
че живота ни на празно се е пропилял!
И така унесени в мъка и тъга,
подминаваме потока на любовта,
а все така вървим навели глава,
за да навестим отново болка и самота!
Няма коментари:
Публикуване на коментар