На полянка малка в близост до река,
малко цвете проби твърдата земя
и с красивите си цветове засия
в уникално нежна светлина.
Усмихна му се сияйната луна,
зарадва му се дори буйната река,
а насекомите гледаха го с радостта,
с която посрещат утринната роса.
Цветето малко чувстваше самота,
искаше редом с другите да е сега,
а не можеше – такава бе неговата съдба,
да сияе нощем, и да грее през деня.
И внезапно цветето залиня,
приглушена стана неговата светлина,
докато един ден Бог не протегна ръка
и при себе си го прибра.
Сега цветето малко отново сияе в приказна светлина,
но този път то краси небесните поля,
заедно с други подобни цветя,
усмихва се от там на своята Луна и Буйната Река!
Няма коментари:
Публикуване на коментар