Изгрев

Утрото усмихна се отново в далечината на града,

бавно загатна за хубавия ден който предстои сега,

озари хоризонта с алените си багрила,

и наруши спящата тишина завещана от нощта.

Весело птичките летяха и навред мълвата те тръбяха,

че утрото отново усмихнато при нас дошло е сега,

и всичко по-красиво ще е щом така започне ни деня,

с нежна песен сякаш от любовни слова тръбяха птичките това.

В миг хоризонта пламна в алените огньове на изгрева,

а слънцето първият си лъч по земята простря след това,

нямаше останала ни една звезда, ни едно кътче на тъма,

бе изчезнала силното покровителстване на нощта.

Съненият град бавно увеличи своят ритъм рано сутринта,

с ведри погледни и усмихнати лица движеха се хората в леката зора,

с бавни стъпки пристъпяха към началото на деня,

а около тях подскачаха весели деца

и викаха с пълни гърла – ДОБРО УТРО НА СВЕТА!

Тази утринна картина от облаче бяло се украси,

какво ли криеше зад пухкавите си пелени,

лек повей облачето разлюля и картина красива откри зад бялата му пелена,

ангелче бяло прегръщаше нежно някой в разгара