вторник, 14 юли 2015 г.

Не ти вярвам



Не ти вярвам, не вярвам на себе си дори,
във всичко съмнявам се и от това боли,
но толкова много пъти спасявало ме е уви
съмнявам се, че инстинкта ми и сега греши.

Съжалявам!



Съжалявам! Късно е нали?
Прости ми! Но още те боли?
Сам ходя по същите следи,
но радвам се, че ти напред продължи.

Съдбовна среща



Ето че отново срещна ни съдбата,
дали за благодарност или пък разплата,
но от срещата ни мимолетна остана пак самотата.

Старая се да забравя




Старая се да забравя
и в нова посока да се отправя,
но трудно е първата крачка да направя.

четвъртък, 2 юли 2015 г.

Очи пълни със сълзи



И очите пак пълни са със сълзи,
а ръцете треперят сякаш ги е страх.
Можех да реша всичко с един замах,
ала хвана ме отново страх.