сряда, 9 ноември 2016 г.

Страст върховна сърцата ни освободи



Страст върховна сърцата ни освободи,
от самотните ни души – оковите свали,
с усмивка нашите устни тя дари
и свобода на мисълта ни подари.

Самотата



Самотата не е проклятие
тя не е дори скъпоценен дар,
тя е избор, тя е цяр!

Защо плачеш?



„Здравей! Защо си сам и плачеш в нощта?”
Попита ме ти с приведена над мен глава.
Ще ти отговоря, но първо сълзите си да спра,
макар че как спира се такава мъка и тъга?

Зайче малко



Зайче малко къде отиваш ти сега?
В каква посока води те сърцето ти в нощта,
защо не поспреш до мен на зелената трева
нека погледаме заедно звездите в небта.

понеделник, 17 октомври 2016 г.

Нощна приказка



Нощта обви ни в нежната си пелена,
За теб аз бях един, за мен ти бе една,
В луда страст сляха се нашите две тела,
За да се понесат на крилете на любовта.

Болката ли?




Болката ли? Какво знаеш ти за болката?
Усещал ли си тази безпомощност и тъга?
Усещал ли си как ограждаш огъня в себе си с ледена стена?
Виждал ли си как умира невинна душа?
Изпитвал ли си болката от тази загуба?
Живял ли си в среда в която все виновен си без вина?
Понасял ли си тежките удари на коварната съдба?
Знаеш ли как се живее в постоянна самота?
И как се „гордеят” родителите ти от това?
Какво е да виждаш в очите им тъга?
А как се обяснява на тях – такава тежка съдба?
Знаеш ли как се живее без любима, без жена?
Познаваш ли болката от празната стая изпълнена със самота?
Колко ли пари струваш на пазара на труда?
А аз не зная своята цена – така възпита ме погрешно света.
За това не ми говори за болка – добре позната ми е тя.
Всяка вечер виждам й лика, усещам й дори дъха.
С тази болка аз живях до сега, но писна ми и ще махна с ръка.
Искам пак да живея както когато познавах любовта!

сряда, 12 октомври 2016 г.

Малко сиво коте



Малко сиво коте с чиста душа,
скачаше игриво сред голямата трева.
Мушици, пеперуди, пазете се сега,
ловец ловък стъпва смело на крака.

Душа



Тихо! Просто ела и седни!
Моля, не се плаши!
Знам страшно изглежда от страни,
послушай ме и до мен се настани.

неделя, 17 юли 2016 г.

Огнени залези



Снимките които ще видите тук са мои авторски. Направени са в близост до село Върбовчец. 
Не съм професионален фотограф, правя това просто за удоволствие, за това искам да Ви помоля да не ме съдите прибързано ако няои от снимките не отговарят на вашите критерии за красота. 
Надявам  се тези снимки да ви донесат спокойствие и да почувствате красотата на това вълшебно място! 
Приятно гледане!



понеделник, 6 юни 2016 г.

Дъб вековен



Дъб достолепен на много лета
преживял бури, бедствия и война не една,
край малко селце все още разперил листа
криещ в недрата си тайна не една.

понеделник, 16 май 2016 г.

Под дъжда



Пролетен дъжд тихичко сутринта заваля,
как жадуваше за него изсъхналата земя,
жадно поемаше и отпиваше като ламя,
от струйките на свежест ранно пролетта.

Искам...



Искам да се събудя
и всичко да бъде както преди.
Искам да забравя
всички предателства и лъжи.

В търсене на любовта



Много болка изтърпях,
падах, ставах и продължавах,
живях със замах
и свивах се като юноша плах.

четвъртък, 7 април 2016 г.

Огнена страст



Не съжалявам за онзи плам в който с теб горях.
В началото пепел бях,
а на края превърнах се в прах.
Не! Не съжалявам, че с теб горях.

От страстта привлечен бях,
като дявол те обладах,
а после в страстен пожар горях.

Защо?



Защо лице покрито си със сълзи?
Защо усмивка вече на теб не блести?
Защо от болка присвиваш вежди?
Защо тъй силно те боли?
Защо излъга, след като мразиш лъжи?
Защо сърцето ми сега мълчи?
Защо душата ми от болка се скри?
Защо в очите ми любов не блести?
Защо тъй коварни са хората уви?
Защо тъй тежък е живота ми кажи?
Защо не мога да сбъдна своите мечти?
Защо нямам желание за живот – кажи?

неделя, 7 февруари 2016 г.

Лястовица от коприна



В сумрачната стая  те видях
птица сякаш от коприна.
Като сянка в ъгъла бе се скрила
наблюдавайки кошмарите ми, мила.

събота, 16 януари 2016 г.

Бунт




Стига! Спри! Сърцето ми вече разби,
какво още искаш от мен – кажи?!
Всяка вечер молех се да те забравя
и никога тази грешка отново да не правя!

Виж ме сега! Погледни! Всичко това ти ми причини!
Не! Не си измислям, а добре ме запомни,
защото аз нямам вина, че ти се възползва от моята доброта
и всичко в мен превърна в самота!