Ледено сърце

  

Ледена душа и студено сърце,

това остана от някогашното дете,

което искаше на брега да те заведе

и с теб да посрещне утринното небе. 

Сякаш от леден кристал е това сърце,

което препускаше лудо през онова поле

наречено любов, но сега отново е на колене

и само студа може болката да спре.

Като статуя от лед под звездното небе,

чака някой да разпали отново замръзналото сърце

и в огнена страст пак да го понесе

към изгрева на брега на онова море.

Онова море което миеше детските колене,

а слънцето жарко галеше белите рамене.

Само то можеше болката да спре,

но стига да се намери кой да разтопи леденото сърце!