петък, 13 ноември 2015 г.
вторник, 10 ноември 2015 г.
петък, 23 октомври 2015 г.
събота, 10 октомври 2015 г.
понеделник, 28 септември 2015 г.
Болка, прах и самота!
На сред полето с ръж сам стоя
с мрачно лице и разпиляна душа,
стискам чадъра стар в ръка
и чакам бурята в нощта.
Спомен
Година вече мина, а след нея и още една.
Ето че и тази е на път да отмине сега.
Помня още зимата преди 3 лета,
как всичко в огън запламтя.
вторник, 1 септември 2015 г.
Бавно времето минава
Бавно времето минава
празно и без мечти,
казват само спомена остава,
но очите пълни са със сълзи.
понеделник, 31 август 2015 г.
сряда, 26 август 2015 г.
Цвете
Както цветето разцъфва през пролетта,
така разцъфтява и в мен страстта,
копнежа силен по теб дали ще удържа,
дали ще мога буйния ритъм на сърцето си да успокоя?
Живота ли?
Живот ли? Ха! Що за глупост е това?
Къде е онази прекрасната луна,
която гледахме като деца?
Болка и тъга
Да, много още ме боли,
ако само зърна те дори.
Нали това исках аз преди
и мечтаех за тез спокойни дни?
понеделник, 3 август 2015 г.
Сълза
Отново тъга обзе цялата ми душа,
и пак тежка сълза стича се сама,
изгаряща пътя който изминава към целта
пак прицелила се е в сърцето ми тя.
вторник, 14 юли 2015 г.
Не ти вярвам
Не ти вярвам, не вярвам на себе си дори,
във всичко съмнявам се и от това боли,
но толкова много пъти спасявало ме е уви
съмнявам се, че инстинкта ми и сега греши.
Съжалявам!
Съжалявам! Късно е нали?
Прости ми! Но още те боли?
Сам ходя по същите следи,
но радвам се, че ти напред продължи.
Съдбовна среща
Ето че
отново срещна ни съдбата,
дали за
благодарност или пък разплата,
но от
срещата ни мимолетна остана пак самотата.
Старая се да забравя
Старая се да
забравя
и в нова
посока да се отправя,
но трудно е
първата крачка да направя.
четвъртък, 2 юли 2015 г.
Очи пълни със сълзи
И очите пак пълни са със сълзи,
а ръцете треперят сякаш ги е страх.
Можех да реша всичко с един замах,
ала хвана ме отново страх.
петък, 19 юни 2015 г.
Единадесет години
За болката в сърцата
за мъката в душата,
лек няма на земята
и остана единствено самотата
петък, 12 юни 2015 г.
Живот напразно изживян
Живот
напразно изживян,
миг
съкровен и неизживян,
щастие
на прах разпилян,
колко
ли остава до този блян?
вторник, 9 юни 2015 г.
четвъртък, 28 май 2015 г.
понеделник, 25 май 2015 г.
четвъртък, 21 май 2015 г.
В страни от живота
В страни от живота ти стоиш,
какво чакаш – да не би бакшиш?
Те вече свършиха мила,
не се дават, ако от живота си се скрила!
сряда, 20 май 2015 г.
Буря
Искам буря силна тук да се разрази,
всичко да потъне в мрак и силно да вали,
като куршуми да падат капките дори,
за да може сърцето ми най-сетне да се укроти.
Благодаря ти!
Благодаря ти, че в живота ми се появи!
Благодаря ти, че правиш по-красиви моите дни!
Благодаря ти, че с добротата си ме обви,
Благодаря ти, че с нежното си сърце ме покори!
четвъртък, 14 май 2015 г.
петък, 10 април 2015 г.
Липсваш ми
Тъй
простичко звучи,
но
тъй сложно оказва се уви!
Вглеждам
се назад в спомените прашни
търсейки
сред причини зловещи и страшни
отговори
на въпросите безбройни
ах
защо радостите тъй са малобройни?
събота, 4 април 2015 г.
Мрачни нощи
Мрачни нощи, тъжни дни,
нижат се неусетно, монотонно дори.
Потънал в сивотата на града
бродя като призрак от нощта.
неделя, 29 март 2015 г.
Танц в нощта
Любов моя, чуй ме ти сега.
Напрегни всичките си сетива
и се вслушай на славеите в песента,
усети ли на природата сладостта.
На танц вълшебен каня те с трепереща ръка,
моля те с мен на дансинга ела,
да покажем на всички страстта,
която носим в нашите тела.
Имах сърце голямо
Имах сърце голямо и с радост го раздавах,
често на парчета го разбиваха, но пак го създадох.
Давах, давах и продавах от сърцето си парчета,
а в замяна исках само малко жар от любовната комета.
Сега от сърцето голямо нищо почти не остана,
за това оградих го със стени от самота и забрана.
Рестрикция тежка му наложих и край на раздаването сложих.
Тази нощ
Тази нощ бъди с мен ти дива,
пантера в образ на жена,
а нежната и мила самодива,
нея остави да спи до сутринта.
понеделник, 9 март 2015 г.
вторник, 24 февруари 2015 г.
Променен
изчезнаха
истинските усмивки и шеги,
сякаш
мъгла тъмна погълна ги уви
и
вече сив е облика ми,
а
болката все там си стои.
Някогашното
весело момче пораснал е, но дали
все
още в сърцето си пламъка таи
или
и той безвъзвратно изчезнал е дори?
Не
вижда смисъла в това с други да се весели,
всички
изглеждат му фалшиви и зли
като
свирепа глутница черни демони
обгръщат
го в злочесто ежедневие от болки и тъги.
„Дори
понякога много да боли,
ти
все напред върви“,
повтаряше
си във вечерите самотни
и през
безкрайните дни.
Но
всичко около него сякаш се промени
и
вече нямаше след от предишните усмивки,
от
ведрите шеги, от веселбите до зори,
вече
променен беше и той – уви!
Колко странна е съдбата
и
как подрежда камъните от своя калдъръм
сякаш
пъзел е животът ни на земята
и
единственият изход е магичен сън.
Как
хубаво ухаят цветята
под
песните на птиците навън,
но
сякаш увехнала е душата
на
скитащите се по далечния хълм.
И пак
разместват се камъните по земята,
пренареждайки
своя калдъръм,
и
все по-тъжна чувства се земята
без
капчица любов и без сън.
петък, 13 февруари 2015 г.
вторник, 10 февруари 2015 г.
събота, 7 февруари 2015 г.
Искам да забравя
Искам
просто да забравя
за
теб, за нея и за онази другата,
искам
спомените в сърцето си да изгоря
и
нивга вече да не помня – как, защо и от къде!
Но
в сърцето си вече нямам плам,
не
е останал дори помен от онзи дивашки пожар
в
който нявга с онази горях, пишех и се смях,
само
пепелта останала е и няма вече жар.
А
душата ми безпомощна скрила се е нейде там
където
онази възвишената и духовитата не ще я открие,
трепери
като лист брулен от страшен ураган,
споменът
за онази с ангелският плам плаши я като великан.
Мозъкът
ми вече не знае кой първо да спасява –
дали
прашното сърце без огнения плам
или
треперещата душа скрита под дебелия юрган,
а
все още измъчва го образа на синеоката от небесния храм.
Не
искам да помня вече нищо,
амнезията
призовавам денонощно,
и
от нищо не ме е срам,
ала
орисан съм така да живея – в самота и без плам.
Абонамент за:
Публикации (Atom)