Виенско колело

Няма не наказано добро,

няма забравено и зло,

но ако искаш спокойни дни,

истина една от мен запомни.

Смях

Обожавам да чувам твоя смях,

да му се наслаждавам нима е грях?!.

Така нежен и мелодичен,

зареждащ и енергичен.

Отново

Отново пред белия лист стоя с писалка в ръка

мъча се някак си мислите разбираемо да подредя,

но още завихряни са те от всичко онова,

което случи се от тогава до сега.

Нежен аромат

Нежен аромат разнесе се в малката стая през нощта,

от къде познат ми е така този аромат на нежността,

който носеше се навред около мен сега?

Ти ли бе това – мой нежен ангел с аромата на нощта,

ти ли донесе ми тези нови хубави ухания,

за да мога аз на теб изцяло да се насладя,

за да мога с целувки от аромата да отпия на мига?

Тихичко

Тихо застанала пред мен сега,

с влажни очи и разпиляна коса,

искам да те целувам, но потрепва твоята душа,

как ли мога да те успокоя?

Болка

Като тази болка няма на света,

тя стиска те за гърлото на мига,

а след това завлича те на дълбочина,

оставяйки ти само едва мъждукаща самота.

Тази болка родена е от любовта,

но сякаш пряка роднина е на теб сатана,

защото безпощадна е към онова,

което съградили сме с мъка и тъга.

Ελένη Φουρέιρα - Άσε με

Тази нощ

Тази нощ бъди с мен ти дива,

пантера в образ на жена,

а нежната и мила самодива,

нея остави да спи до сутринта.

Ледена самота

Характера ти леден не успях да променя,

а вместо това в себе си реших да го настаня.

Със сърце от лед и мистична самота,

недоверчива и устремена към целта,

такава ще те запомня – да!

Сълзи

И очите пак пълни са със сълзи,

а ръцете треперят сякаш ги е страх.

Можех да реша всичко с един замах,

ала хвана ме отново страх.

Страстна роза

Малка червена роза стисках в ръка,

исках с нея страстното ти тяло да облека,

към страстни висини да те понеса

и от страха да те отърва.

Цвете...

На полянка малка в близост до река,

малко цвете проби твърдата земя

и с красивите си цветове засия

в уникално нежна светлина.

Усмихна му се сияйната луна,

зарадва му се дори буйната река,

а насекомите гледаха го с радостта,

с която посрещат утринната роса.

Цветето малко чувстваше самота,

искаше редом с другите да е сега,

а не можеше – такава бе неговата съдба,

да сияе нощем, и да грее през деня.

И внезапно цветето залиня,

приглушена стана неговата светлина,

докато един ден Бог не протегна ръка

и при себе си го прибра.

Сега цветето малко отново сияе в приказна светлина,

но този път то краси небесните поля,

заедно с други подобни цветя,

усмихва се от там на своята Луна и Буйната Река! 

Окови

От оковите си ти сега се отърси

и впусни се в преследване на своите мечти,

без притеснения, без болка и молби,

просто смело ръце в страни разпери!

Много болка изживя, ала отмина нали?

И сега остана само щастието да цъфти,

необезпокоявано от никой и без мъгли,

почувствай живота и сърдечно поздрави!

Букета от горчиви чувства в страни разхвърли,

усмихвай се и вярвай – предстоят само хубави дни,

изпълнени с щастие, любов и сбъднати мечти,

миналото зад гърба ти е вече и спокойна ще си ти!

Само в бъдещето смело гледай и се наслади,

защото слънцето грее за нас с своите нежни лъчи,

а природата радва се за нас и ще ни приюти,

в дома си красив тя богато ще ни нагости!

Искам

Искам да заплача, а не мога.

Сякаш насила облякох пак

онази стара, прашна тога,

пропита с болка и самота.

Понякога

И понякога много да боли

онзи светъл ден помни,

когато влюбен бе и ти!

И понякога самотата да не се търпи

ти пак си спомни за онези дни

когато устните й целуваше от здрач до зори.

В тишината на нощта

В тишината на нощта стихове редя.

Опитвам се някак да ги подредя,

но свила се е писателската ми душа.

Преклонен от сивотата на деня,

с натежала от проблеми глава,

мъча се нещо да сътворя.

Дали ще отмине и това,

както отминаваше до сега,

или мъката ми ще продължи

облечена в лъжи?

Колкото и да се старая пак не ще изтрая

вечно да пиша в самота,

без да имам сродна душа!

Един невероятен глас -> Аида Николайчук - Колыбельная

Съдбата

За проблемите в живота виним ние съдбата!

За да се изправим на крака молим пак небесата!

Искаме чудо да се случи на земята

и пак щастливи да сме като децата!

Здравей Самота

Здравей Самота! Чаках те, ела!

Аз избрах те за своя жена,

за това не се свени, а ела

и ме погледни в очи сега.

Виждаш ли колко тъга в себе си тая?

Усещаш ли болката от която треперя?

Какво? На лицето ми усмивка не видя

и притесни се от това? Спокойно Самота!

От болка пиян

От болка пак съм аз пиян

отново в сълзи съм облян

мъчително преглъщам онзи блян

който в гърлото ми засяда без срам.

Легналият

Нейде там сред поля от погубени мечти,

някой свил се е на кълбо, плаче и думите реди,

ту като молитви, ту като заклинания уви,

а над него надвесени са облаците зли.

Изгрев

Утрото усмихна се отново в далечината на града,

бавно загатна за хубавия ден който предстои сега,

озари хоризонта с алените си багрила,

и наруши спящата тишина завещана от нощта.

Весело птичките летяха и навред мълвата те тръбяха,

че утрото отново усмихнато при нас дошло е сега,

и всичко по-красиво ще е щом така започне ни деня,

с нежна песен сякаш от любовни слова тръбяха птичките това.

В миг хоризонта пламна в алените огньове на изгрева,

а слънцето първият си лъч по земята простря след това,

нямаше останала ни една звезда, ни едно кътче на тъма,

бе изчезнала силното покровителстване на нощта.

Съненият град бавно увеличи своят ритъм рано сутринта,

с ведри погледни и усмихнати лица движеха се хората в леката зора,

с бавни стъпки пристъпяха към началото на деня,

а около тях подскачаха весели деца

и викаха с пълни гърла – ДОБРО УТРО НА СВЕТА!

Тази утринна картина от облаче бяло се украси,

какво ли криеше зад пухкавите си пелени,

лек повей облачето разлюля и картина красива откри зад бялата му пелена,

ангелче бяло прегръщаше нежно някой в разгара

Вълк самотник

Вълк сам през прерията върви

свел глава и потънал в мисли зли,

с душа натежала от погубени мечти

по степта бавно крачи и мълви.

Нещо което ми хареса като текст, дори и като мелодия!

Любов в дъжда

На вън тихичко дъжд вали,

а тук нежно любехме се аз и ти,

в малката спалня пълна със мечти,

раздавахме си нежни ласки аз и ти.

Страстно целувах твоите гърди,

докато галеше страстно ти моите коси,

сила даваше ми с нежни устни,

и мечтаехме да сме заедно до зори.

Прошка

Ела при мен и ме утеши,

с устни сълзите подсуши,

че сън било е ми кажи,

че е кошмар с лъжи.

Погледа ми в ръце улови,

със сините си очи

повдигни тъмните мъгли,

които покрили са моите очи.

Болката ли?

Болката ли? Познавам я много добре.

Тя е като празник за малко дете.

Очаква да се усмихнеш, до теб за да се добере.

Иска да те прегърне преди щастието ти да отнесе.

Ще те посрещне с усмивка на лице

и дори ще те погали с перце,

по нищо не подозиращото ти лице,

а когато щастлив си – всичко ще ти отнесе.

И само себе си ще ти завещае,

за щастието ти тя ще нехае,

с магията си самотна ще те омае

докато някой за любовта ти ридае.

Болката ли? Нея всеки я знае!

Тя различна мантра на всички бае,

и различно време с всеки тя ще изтрае,

а накрая ще те остави  и не! Няма да ридае!