Затварям очи и виждам една и съща картина.
Затварям очи и отново образа е един.
И сърцето си да затворя пак,
болката не ще притъпи.
Няма толкова силно дезинфектиращи сълзи,
които да почистят следите ти.
Затварям очи и опитвам се да видя нещо друго,
но и тогава пак образа си ти.
Виждам как печката гори,
а пламъкът рисува по тавани и стени.
Пукането на дървата в стаята ехти,
а две ръце наздравица вдигат в зимните дни.
Виждам образа ти тъй ясно,
сякаш пред мен застанал си сега ти.
Виждам грейналите очи
и изпълнените с умиление сълзи.
Снегът не спира да вали,
а в печката продължава все така
да препукват дървените трески,
докато звън на чаши стаята не огласи.
Затварям очи… и вече те няма…
Затварям очи и отново съм в минусовите дни,
стремейки се да докажа, че помня уроците ти,
да пазя заветите и твоите сълзи.
Затварям очи и стаята празна вече е уви.
Печката не гори, няма ги чашите,
но по-лошото е, че и теб те няма уви,
ала ще живееш вечно в моите мисли,
докато сърцето ми тупти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар