Вълк самотник

Вълк сам през прерията върви

свел глава и потънал в мисли зли,

с душа натежала от погубени мечти

по степта бавно крачи и мълви.

Нещо което ми хареса като текст, дори и като мелодия!

Любов в дъжда

На вън тихичко дъжд вали,

а тук нежно любехме се аз и ти,

в малката спалня пълна със мечти,

раздавахме си нежни ласки аз и ти.

Страстно целувах твоите гърди,

докато галеше страстно ти моите коси,

сила даваше ми с нежни устни,

и мечтаехме да сме заедно до зори.

Прошка

Ела при мен и ме утеши,

с устни сълзите подсуши,

че сън било е ми кажи,

че е кошмар с лъжи.

Погледа ми в ръце улови,

със сините си очи

повдигни тъмните мъгли,

които покрили са моите очи.

Болката ли?

Болката ли? Познавам я много добре.

Тя е като празник за малко дете.

Очаква да се усмихнеш, до теб за да се добере.

Иска да те прегърне преди щастието ти да отнесе.

Ще те посрещне с усмивка на лице

и дори ще те погали с перце,

по нищо не подозиращото ти лице,

а когато щастлив си – всичко ще ти отнесе.

И само себе си ще ти завещае,

за щастието ти тя ще нехае,

с магията си самотна ще те омае

докато някой за любовта ти ридае.

Болката ли? Нея всеки я знае!

Тя различна мантра на всички бае,

и различно време с всеки тя ще изтрае,

а накрая ще те остави  и не! Няма да ридае!

Имението на страстта - Глава Деветнайста

Глава 19

Точно една година след опасното раждане, Макс и Мери се радваха на близнаците. Усмивките от лицата им не слизаха дори през нощта. Точно както бе предрекла преди време Мери, Макс се оказа страхотен баща – грижовен, внимателен и всеотдаен. Живееха все още в апартамента й, а двете детски креватчета бяха поставени от двете страни на голяма спалня. По стените на леглата се виждаха купища играчки, подарени им от техните приятели.

Миналото бе зад гърба им. Всички проблеми, които бяха имали останаха забравени навеки. Мери се чувстваше добре, но все още носеше червения конец на показалеца си. Някогашното забързано ежедневие сега бе спокойна последователност от смях, веселба и срещи с приятелите им.

Имението на страстта - Глава Осемнайста

Глава 18

Новата година донесе куп изненади за младото семейство. Още в първите дни на януари заваля сняг. Събитие, което рядко се случваше в този район, но което донесе много усмивки по лицата на жителите в Сабадел. Макс се премести да живее при Мери в нейният апартамент. Имението остана само. Кепенците на прозорците бяха затворени, мебелите бяха застлани с бели чаршафи и покривки, а камерите за наблюдение бяха включени. Така той можеше да го наблюдава от разстояния за евентуални проблеми. Двамата с Марибел бяха решили, че там ще отсядат за летните ваканции. Случката с нападателя уплаши силно Мери и тя изпитваше страх всеки път когато доближеше имението. За щастие всичко с бебетата бе наред. Изследванията показаха, че те са здрави и се развиват добре. Макс й предложи да продаде имението, но тя отказа под предлог, че на децата ще им трябва място за игра през лятото. Всъщност тя знаеше колко много значи това имение за него и сърце не й даваше да го раздели с имението му. Към края на зимата коремът на Мери стана още по-голям, а на нея й бе все по-трудно да ходи до работата, затова си взе отпуск, а не след дълго излезе и по майчинство. Макс се справяше много добре в службата. Модернизациите, които направи, новите технологии, които въведе – позволиха на фирмата да се развива конкурентно способно на пазара. Както самият Жан каза в една от срещите им „Приходите ни нараснаха много след включването на Макс в нашия колектив”. Всеотдайността му, упоритостта, с която изпълняваше задачите си и силата на духа му помагаха във всяка негова стъпка.

Имението на страстта - Глава Седемнайста

Глава 17

Чу се изстрел! След него още един и още един. Тишина обхвана имението. Тъмнината сякаш се появи изневиделица и застла цялата област с пелената си. Мери лежеше на студената земя и трепереше цялата.

Миг преди това точно когато тя затвори очи в очакване на неизбежното, а нападателят самодоволно се хилеше в лицето й сякаш с грохот върху него се стовари цялата ярост на света. Тъмна фигура от нощта се стовари върху му и започна да го удря с такава сила, че той отскачаше почти на метър. Сякаш чукове от стомана се стоварваха върху гръдния му кош. Той дори не можеше да види лицето на тъмната фигура, която го пребиваше в този момент. Очите му бяха пълни с кръв, челото му бе разцепено, а долната челюст се откачи при един от по-силните удари. При всяко поемане на въздух нещо в гърдите му хриптеше и изпитваше силна болка. В един отчаян миг той успя да грабне падналият револвер и го насочи отново към Мери. Точно когато се канеше да натисне спусъка се чу първият изстрел. Тишината, която до скоро бе раздирана само от крясъците на Мери и стоновете на нападателя, който стреля по Макс, сега бе разтърсена до основи от първия изстрел. Студена пот изби по челото му. Той падна покосен и със сподавени движения се опита да повдигне ръка. Тогава се чу още един изстрел и още един.

Имението на страстта - Глава шеснайста

Глава 16

         Почивните дни покрай коледните празници започнаха спокойно за новото семейство Родригез. Мери и Макс се радваха един на друг и се подготвяха за коледните празненства, които по план щяха да прекарат в имението на Макс. С всички свои приятели се бяха разбрали да посрещнат заедно настъпването на новата година в имението. Украсата бе най-грижовно и внимателно поставена от Макс и Ро, а масите, шкафовете и мебелите в къщата бяха грижовно подредени и накичени с куп различни и бляскави новогодишни украси. Рафаел бе подготвил малка изненада за Макс, като в празния обор където бяха пернатите приятели на Макс той бе поставил техни копия от картон, както и няколко коледни лампи. Макс не ходеше до обора, главно за да не му навява тежки спомени за животинките, които на моменти много му липсваха, затова и Рафаел бе спокоен, че няма да види изненадата.

Имението на страстта - Глава петнайста

Глава 15

         Дните за двамата влюбени летяха неусетно и въпреки забързаното ежедневие, което ги бе обзело, те намираха време да си подарят незабравимо страстни нощи и мигове. Мери направи една невероятна вечеря на свещи за Макс вечерта преди сватбата им. Тя бе сготвила любимата му паеля, няколко пържоли със специален сос чиято рецепта упорито отказваше да издаде на любопитния и запленен от вкуса й, Макс. След като почти два часа стягаха багажа си, Мери го помоли да отиде до магазина за червено вино, а през това време тя подготви масата в кухнята, подреди всички блюда, пусна тиха музика и седна облечена в дълга бяла пола и блуза. Когато той влезе и видя подредената маса, ослепителната Мери, чийто очи гледаха страстно и искряха на фона на светлината от запалените свещи, Макс остана безмълвен. Бавно пристъпи към нея, целуна я все така страстно, благодари й за страхотната изненада и се настани на трапезата. Сърцата им биеха лудо в онзи момент задвижвани от предстоящото събитие, от пътуването утре сутринта до хотела в Палма де Майорка, от изненадата която все още криеха от приятелите си, както и от притеснението дали всичко ще мине както бе планувано. Марибел бе успяла да скрие добре булчинската си рокля от Макс, който упорито настояваше да я види. Той вече бе по-спокоен за сватбата усещайки подкрепата на Марибел и нейната силна любов към него. Не спираше да си повтаря, че всичко ще бъде наред и онази ужасна личност която бе стреляла по него няма да успее да помрачи хубавият миг в живота му.

Илюзорна мечта

За спокойствието свое платих със самота,

а любовта още по-скъпо излезе ми и тя,

но не искам на скъперник да се оприлича,

и не ще хленча за всичко това.

Винаги спокойствие жадувах за своята душа,

но не знаех, че за него плаща се точно с това,

а тайничко мечтаех си само с любовта

да успея да се разплатя.

Но живота е свирепа вещица в нощта,

решила да накаже моята душа

за това, че осмелява се да мечтае точно за това

и порица я с вечна самота.

Мислех си, че щом открия любовта

всичко останало ще е лесно като игра,

но не подозирах, че точно с такъв край ще е тя,

нямах и представа колко ще боли след това.

Всички в които влюбвах се през отминалите лета,

оказваха се просто жестока шега,

на моменти превръщаше дори в лъжа,

но до последно надявах се да победя.

И сега, след всичко това,

заплатил тъй-висока цена,

както за спокойствието, така и за любовта,

моля се просто да умра и от илюзията да се отърва.

Призрак през нощта

И като призрак през нощта

бродя аз в бледа самота,

заровен сред старите слова

търсещ своята вина.

Сърце разбито

Сърцето ми на парчета отново е разпиляно,

заради времето на вятъра пропиляно,

в гонене на илюзия една,

малко обич да получа от твоята душа!

В рая бях

В рая бях, но там не те видях!

В ада също бях, но и там не те съзрях!

През какво минах и какво преживях,

какво очаква ме – не знам! Не разбрах!

Имението на страстта - Глава Четиринайста

Глава 14

         Ето че дните неусетно прелетяха в малкото градче Сабадел. Зимният сезон, който в този район минаваше повече като есен с много дъждове, сега вещаеше студено и необичайно време. В началото на декември бе излязъл силен северен вятър, който накара голяма част от жителите да си облекат малко по-дебелите дрехи, добре забравени на закачалките в къщи. Интересна особеност се оказаха температурите в Барселона, които бяха с поне 5-6 градуса по-високи от тези в Сабадел, въпреки малкото разстояние между двете, но по-високата надморска височина си казваше своето.  Повечето от палмите по улиците, както и тези в големите плантации бяха добре подготвени и обвити за евентуалното по-сериозно застудяване което се очакваше в края на месеца. През ден-два валеше дъжд, който продължаваше с часове и напояваше всичко до такава степен, че земята дори подгизваше. В покрайнините на градчето своето място за зимата бе намерил и огромен цирк. Той бе удобно разположен в близост до една от входните точки на града. Съвсем случайно няколко заблудени циркови артисти бяха видели как патоците на Макс ходеха по него и му предложиха да ги купят от него. След няколко дни на усилен размисъл той склони с тъжен поглед, като взе това решение най-вече защото му се искаше да се преместят с Мери да живеят в нейния апартамент. Все още я усещаше леко напрегната след стрелбата по него, въпреки че почти няколко седмици не се бе случило нищо което да ги застраши. Най-тъжен и учуден от всички се оказа Родриго, който не повярва на очите си когато видя празния обор. Кокошките, петела, двете гъски и патоците бяха купени за солидната сума от 4000 евро всичките, като от цирка дадоха 4 безплатни билета за целия сезон, плюс и обещание тези животинки никога да не бъдат наранени. Обещанието даде лично директора на цирка, който се оказа руснак, при това доста добродушен и жалостив към всички видове животни. Това именно склони Макс да се реши на тази стъпка, която до последно остана неразбрана от Мери.

Имението на страстта - Глава Тринайста

Глава 13

         Четвъртъка бе радостен ден за Мери и Макс, защото те отново бяха заедно в имението му. Някъде около обяд Родриго ги докара, като строго нареди на Марибел да не му дава да работи нищо и да си почива. Докторите бяха предписали куп хапчета и му бяха казали да лежи поне още ден-два преди да се върне към нормалния ритъм на живот. Лявата му ръка бе с раменна препаска, която я придържаше свита пред гърдите му. След 5 дни трябваше да я свали, но дотогава не биваше да прави никакви движения с тази ръка, за да може да се възстанови правилно. Мери си бе пуснала отпуска, за да бъде до него неотлъчно и да му помага.

Имението на страстта - Глава Двайста

Глава 12

         Първият работен ден мина неусетно и за двамата. Мери цял ден показваше пръстена си на любопитните си колежки, а Макс пък се наложи да отиде до Барселона, за да отстрани проблем в системата, но също така и за да  покани най-официално Жан за рождения му ден. Времето започна да се влошава и ето, че в ранния понеделнишки следобед заваля тих дъждец, който за малко не обърка плановете на Мери, Ернанда, Рафаел, Родриго и Инез, които се канеха да отидат за общ подарък по случай рождения ден на Макс. За техен късмет в този момент се обади Жан Франсис, който бе разбрал преди дни какъв бе истинският повод за поканата на Макс към него и ги предупреди, че току-що Макс си е тръгнал от Барселона. Той също бе взел участие в подаръка и всички весело се смееха в очакване на предстоящия празник.

Имението на страстта - Глава Единайста

Глава 11

         Дните в приказния хотел на екзотичния остров Палма де Майорка изминаха неусетно за двамата влюбени и ето че вече бе събота, когато те кацаха със самолета на летището в Барселона. Часовника сочеше 18:30 когато се качиха в колата и решиха да минат да напазаруват някои неща за купона, който бе вече подготвен в дома на Ернанда. Мери й се бе обадила, за да се чуят и потвърди, че ще присъстват и двамата но не каза и дума за пръстена и предложението на Макс. Двамата бяха единодушни, че трябва да купят огромна кутия бонбони и различни дребни сладки.

Имението на страстта - Глава Десета

Глава 10

         Дните прелетяха неусетно в Сабадел и ето, че наближаваше края на месец октомври. Във въздуха се усещаше по-хладния морски бриз, а листата на някои дървета вече бяха окапали. По принцип зимата в този район бе мека и рядко падаше сняг, последният който помнеха местните жители бе преди 10 години, но хладината във въздуха вещаеше непредвидима зима. По високите планински върхове дори се виждаха заснежени бели пояси, а реките и морето вече не ставаха за къпане. Сезонът на туристите бе отминал отдавна и всичко започваше да замира.

Екскурзия

На дълъг път тези дни бях,

нов и по-различен свят видях,

малко дори се посмях,

но укротих на сърцето си дивия гняв.

Страстта художник

Ето, че пак на терасата стоя,

в ръката си димяща цигара държа,

с поглед замечтан във синевата,

мечтая аз с любовта ти да победя самотата.

В съзнанието ми картина страстта рисува,

как ангелче страстно мен жадува,

а аз с разперени в страни крила,

очаквам да се насладя на любовта.

Сърце от дим

Има пътища по които вървим,

хора които срещаме и с които творим,

радости които карат ни да летим,

болки които понасяме и търпим!

Влюбваме се безразсъдно в образ от дим,

по цели нощи не спим и римите редим,

над любовта като хищници бдим,

пулса си опитваме се да изброим.

Имението на страстта - Глава Девета

Глава 9

        

         Понеделникът бе обявен с първото кукуригане на петела. Слънцето показваше първите си лъчи, а във висините се появиха първите птици, тръгнали да търсят храна. Едно от патетата в обора на Макс отчаяно протягаше шията си, за да докопа една тревичка отвъд оградата. Видяло, че няма да успее то се отдръпна назад и нададе отчаян вик. Останалите пернатковци също се включиха в колективния зов, отправен към стопанина им. Макс отвори очи дочул квакането на патоците и се вгледа в часовника – 6:30! “Много рано сте изгладнели, мили мои! Ей сегичка, само да стана!” каза той докато разтриваше очи с ръцете си. Очакваше да се чувства изморен и изтощен след бурния уикенд, който бе имал, но остана приятно изненадан от свежото си настроение и прилива на енергия който почувства. Взе бърз душ, избръсна се внимателно и слезе в кухнята за обичайната си чаша кафе.

Имението на страстта - Глава Осма

Глава 8

Слънцето отдавна бе започнало пътя си по небосклона и вече почти стигаше връхната точка. Лекият ветрец който сутринта бе разсеял облаците вече бе станал по-силен и в далечината отново се виждаха прииждащите на талази буреносни облаци. Съботният ден за повечето живи твари в околността течеше по нормалния ред. Горските обитатели търсеха храна, тук там се мяркаха в полето подскачащи зайци, а във висините се рееха дебнещите със зорък поглед орли. Хората в Сабадел бяха плъзнали по улиците като мравки, всеки забързан по своите си дела. На някои места от града имаше бригади от работници оправящи повалените от бурята дървета, както и други щети. Местните жители не спираха да повтарят, че по-силна буря не е имало от години и се страхуваха да не се повтори отново, особено след като в прогнозата за времето казаха, че нов циклон се е насочил към тях.

Глухоняма самота

Нижат се забързаните дни

летят възседнали погубени мечти,

а нейде там в кътче тъмно сврян

за света околен ставах все по-глухоням.

Не можех вече реалността да понеса,

а не исках и на смъртта да се предада.

Не чувствах вече болка и тъга

от измяна и прокоба не една.

Въображаема камина

Защо толкова боли

щом в мислите ми влезеш отново ти

и всеки спомен с глас запищи:

„ИСКАМ ТЕ! РАЗБЕРИ!”?

Заедно бяхме и пред нищо не се спряхме,

но времето отмина – ето идва поредната зима

в която сам ще съм до въображаемата камина

и ще галя въздуха, а не твоите коси!

Влюби се небето в морската вода

Влюби се небето в морската вода,

само за нея мислеше през деня,

а нощем озаряваше я със звездна светлина,

рисувайки й картини за любовта.

Но небето далеч бе от своята любима сега,

а искаше му се да положи уморено до нея глава,

да я завие с пухкави облаци в нощта,

и в очите й да заяви, че от него обичана е тя.

Имението на страстта - Глава Седма

Глава 7

Работният ден бе към края си, а с него и тази така интересна седмица. Петъчният следобед бе особено горещ, но това не пречеше на всички в офиса да празнуват рождения ден на Ернанда. Макс се бе включил към общия подарък, който представляваше един чудесен сервиз за кафе, фруктиера и красива ваза за цветя. Мери бе поднесла своя подарък и бе успяла да изненада много приятелката си. И двете бяха на едно и също мнение, че на купона довечера трябва да я облече именно нея. Часът бе почти 17:30, почти всички бяха седнали във фоайето и се черпеха с ядки, дребни сладки, сокове, безалкохолни и естествено торта. Само Макс бе стоял за поднасянето на тортата и пожеланията, след което се бе затворил в стаята си. Ернанда го покани на тържеството у тях, но той тактично бе отказал под претекст, че негов приятел ще му идва на гости. Истината обаче бе съвсем различна. Откакто се бе запознал с Мери той се боеше да бъде в близост до нея, страхуваше се да не бъде наранен, а също така и да не я нарани като разкрие миналото му. Именно затова той се държеше стриктно професионално в отношенията си към нея, но не пропускаше възможност да поприказва с нея по време на кафе-паузите за някои служебни неща. 

Имението на страстта - Глава Шеста

Глава 6

         Тишината на понеделнишката утрин бе нарушавана единствено от песента на пойните птици скрити в клоните на дърветата. Слънцето тъкмо изгряваше когато на лоджията си се появи Макс с чаша кафе в ръка. Усмивката красеше лицето му, гладко избръснато, ухаещо на парфюм с тежка миризма, а белите панталон и риза бяха старателно изгладени и подчертаваха стройната му фигура. Тъмно кестенявата му коса бе сресана назад и все още леко влажна. Той прокара пръсти през нея и си каза, че скоро ще трябва да я подстриже малко. Пристъпваше нервно по дървения под и поглеждаше в ръчния си часовник. Слънцето  галеше очите му карайки клепачите да замижават. За първи път нямаше да пътува до Барселона, за да води лекции. Предстоеше му първи работен ден, нова работа, нови задължения, нови отговорности при това не малки, нови колеги и това на което искрено се надяваше и за което се молеше – нов късмет. Преди миг му се бе обадил Родриго, за да му честити първия работен ден и му каза, че до два дни ще се  прибере и ще излязат, за да може Макс да почерпи за новата служба. Сърцето му започваше да бие все по-учестено с приближаването на уречения час, в който Жан щеше да пристигне и да го вземе.

Имението на страстта - Глава Пета

Глава 5

Петъчната вечер започна с обичайната чаша уиски за Макс, разположен на задната веранда. Видът му бе много по-умислен от обикновено, защото зад гърба му бе една особено напрегната и изпълнена с емоции и вълнения седмица, а тази която предстоеше щеше да е нова крачка и посока в живота му. Усещаше с всяка фибра на тялото си, че това което предстоеше пред него щеше да го промени завинаги. Не обичаше промените, поне прибързаните, необмислените и това малко го плашеше. Сякаш още бе пред очите му понеделнишката вечер, как спокойно си бе седнал на дивана във всекидневната и си почиваше, когато му позвъни Жан и го поздрави за успеха. Сякаш сърцето му още забиваше лудо от притеснение когато чу поканата му да работи при него.

Имението на страстта - Глава Четвърта

Глава 4

         Понеделникът започна в трескава подготовка за новата седмица за всички работещи хора. Въпреки, че бе средата на август и голяма част от жителите на Сабадел бяха в заслужен отпуск, се намираха и много работни души, които още от ранни зори бяха започнали да пълнят улиците с глъч и врява. Тъй като горещините бяха непоносими, голяма част от фирмите бяха с променено работно време от 8:30 часа сутринта до 18 часа, но с почивка от 13:00 до 14:30 ч. Именно затова, още щом настъпи 6 часа започнаха да се забелязват раздвижвания по къщите и малките блокове. Времето обещаваше да е хубаво, спокойно и много горещо. Още от сутринта можеха да бъдат измерени почти 28 градуса на сянка. Слънцето вече прокарваше първите си жарещи лъчи покрай дърветата и сградите на градчето. Някъде в далечината се виждаше високо летящ сокол, търсещ своята закуска. Нощната тишина вече бе нарушена от дневната врява както в планините, намиращи се не много далеч от градчето, така и в събуждащия се град.

Имението на страстта - Глава Трета

След като се прибра от срещата си с Родриго, Макс се захвана с останалите планувани задачи за деня. Не бързаше, и във всеки миг в който се уловеше че прибързва - спираше, изправяше се, поемаше дъх и се захващаше отново с това, което вършеше. Бе се захванал със сглобяването на спалнята за гости. Мебелите бе поръчал при местен дърводелец, а той ги изработи от най-качествена кестенова дървесина. Бе направил легло с подматрачна рамка, с дървени табли с фини фрески, двукрил гардероб, вратите на който също имаше фрески като на таблите и две малки нощни масички. За да бъдат внесени в стаята мебелите трябваше да бъдат разглобени и именно затова сега Макс се бе захванал да ги сглоби. На кръста си бе препасал колан с много инструменти закачени по него и изпъвайки вкопчени едни в други пръсти се захвана за  монтирането на мебелите. Стаята бе с размери 4,5х6 метра със северно изложение. Стените бяха боядисани в кремав цвят с леко оранжев оттенък, който се забелязваше единствено при включени лампи. Веднага след като влезеше в стаята се откриваше прозорец, а по-голямата част от помещението се намираше вляво от вратата. Вдясно имаше малка врата, водеща до баня и тоалетна с доста малки размери 1,5х2.5м. Всички дървени плоскости бяха подредени една до друга, изправени до най-дългата стена в стаята. Той се захвана най-напред с гардероба, преценявайки, че ще заема по-малко място отколкото леглото, което тепърва трябваше да сглобява.

Имението на страстта - Глава Втора

Глава 2

Марибел тъкмо излизаше от банята, освежена от топлата вана която си подари в съботния ден, когато чу звъна на мобилния си телефон. Забърза се към спалнята и отговори с припрян и задъхан глас:

Имението на страстта - Глава Първа

Глава 1

         Съботното августовско слънце над град Сабадел обещаваше хубав, горещ и много непостоянен ден, съдейки се по облаците, обвиващи в сива пелена близките върхове. Някъде в безкрайната далечина то си проправяше път през палмовите гори, няколко безгрижни птици се рееха в небосклона, а пък близката река сякаш поздравяваше изгрева с нежно ромолене. Спокойствието на не особено голямото, но пък доста китно градче, бе нарушено от кукуригането на малко поуспал се петел. Той бе кацнал на дървена порта зад която се намираше обширен двор, в който на места се виждаше добре утъпкана почва, а на други пък все още – незнайно как, бе оцеляла трева – зелена, не много висока, но достатъчна за задоволяването на апетита на дузината кокошки, пет патици и две гъски, които като по команда наизлизаха веднага след петльовия сигнал за начало на деня.

Слънчевият лъч, който прелетя през не особено гъсто насадените палмови дървета, няколкото полегати хълма и леко се отклони от прозореца на църквата, погали един чифт притворени очи. С тежко и забавено движение дясната ръка се опита да скрие лицето и очите от този натрапник, но уви повторното кукуригане и последвалата гюрултия на гладните животинки я принудиха да отхвърлят белият чаршаф в страни. Тялото на тридесет и шест годишния мъж се изправи бавно и застана в седнало положение върху леглото. Ръцете придържаха главата му, сякаш я крепяха да не падне. Чу се голяма прозявка, след което звучно изпускане на въздух, сякаш изхвърли гнева си към слънчевият натрапник, който наруши съня му. Изправи се все така тромаво и се отправи към голямата баня. Вратата, която водеше до покритата с рустикални плочки баня се намираше в левия  ъгъл на стаята, а пред нея имаше малка постелка с цвят на кафе, от каквото отчаяно се нуждаеше в този момент. Веднага след като я плъзна в дясно и влезе в мрачното помещение, той включи осветлението и се вгледа в огледалото над мивката. Брадата му бе леко набола, но не му бе до това в този момент, очите му кафяви и с леки червеникави оттенъци по краищата си заради недоспиването гледаха лицето му. Бе на 36 години, но лицето му все още изглеждаше като на 26 годишен – гладко, без бръчки, без белези по него. Младоликата му физиономия, която много му бе пречила в миналото, сега на моменти много му помагаше. Прокара пръсти през гъстата тъмно кестенява коса, сресана назад и се зае със сутрешната си подготовка. Взе бърз душ, изми си зъбите и облече набързо стар и не особено здрав анцуг, след което се отправи към долния етаж, където си пусна силно и много ароматно кафе, добавяйки му малко мляко и с бавна крачка се отправи към задната веранда. Обичаше да седи сутрин там на столчето до кръглата масичка с мраморен плот и да гледа планините в далечината. Задният му двор бе средно голям, с няколко прилежно подредени постройки за няколкото животинки, които все още надаваха вик за закуска, а отстрани бе ограден с висок плет. Синята чаша със златист надпис “NESCAFE” от страни, бе поставена с тежко движение върху мраморния  плот. Лицето му вече придобиваше румен вид, но очите му все още изглеждаха тъжни, веждите му бяха почти събрани една до друга от напрежението, което криеха зад себе си. Тъгата личеше от цялото му тяло – макар и стегнато, то седеше леко приведено напред, не защото не можеше да се облегне назад, а защото товарът който носеше бе огромен.

Птицо бяла

Птицо бяло, къде така си полетяла,

щастие кому ли носиш,

без дори за трошица хляб да просиш,

усмихната и целеустремена към целта летиш.

Птицо бяла, ти която тъй самото си полетяла,

с разперени криле се носиш над световното поле,

търсиш може би някогашното дете,

знай то пораснало е вече мъж голям.

Птицо бяла, стига самотно си ми летяла,

до мен се приземи в този час,

приказка да ти разкажа аз,

история ту тъжна и печална,

ту смешна и на моменти банална.

Птицо бяла, приказката ми знай е без край,

в нея разказва се как отчаяният ми лай,

за мечтаният, жадуван, но изгубен рай,

не намери своя очакван край.

Птицо бяла, ти която толкоз много си видяла,

тежка може да ти се стори моята съдба,

несправедлива и на емоции богата е тя,

но в нея ще видиш толкоз страст и топлина,

че може навеки да те стопли тя.

Птицо бяла, виждам в очите ти сълзи,

моля те не дей плачи,

таз съдба шарена и интересна,

таз съдба на моменти не тъй лесна,

нея аз си я избрах, от живота не ме е страх.

Птицо бяла, моля те сега литни,

щастие комуто носиш занеси,

нека граби го с пълни шепи до зори,

нека усмихне се и развесели.

Птицо бяла, защо при мен стоиш?

защо не искаш ти да си вървиш?

щастието на мен ли ще подариш?

не птицо бяла, благодаря,

но на моето ангелче щастие ти занеси,

да има все красиви дни,

слънце душата му да топли,

усмивката лицето му да освети.

тръгвай птицо бяла – лети!