Нощна приказка

Нощта обви ни в нежната си пелена,

За теб аз бях един, за мен ти бе една,

В луда страст сляха се нашите две тела,

За да се понесат на крилете на любовта.

Болката ли?

Болката ли? Какво знаеш ти за болката?

Усещал ли си тази безпомощност и тъга?

Усещал ли си как ограждаш огъня в себе си с ледена стена?

Виждал ли си как умира невинна душа?

Изпитвал ли си болката от тази загуба?

Живял ли си в среда в която все виновен си без вина?

Понасял ли си тежките удари на коварната съдба?

Знаеш ли как се живее в постоянна самота?

И как се „гордеят” родителите ти от това?
Какво е да виждаш в очите им тъга?

А как се обяснява на тях – такава тежка съдба?

Знаеш ли как се живее без любима, без жена?

Познаваш ли болката от празната стая изпълнена със самота?

Колко ли пари струваш на пазара на труда?

А аз не зная своята цена – така възпита ме погрешно света.

За това не ми говори за болка – добре позната ми е тя.

Всяка вечер виждам й лика, усещам й дори дъха.

С тази болка аз живях до сега, но писна ми и ще махна с ръка.

Искам пак да живея както когато познавах любовта!

Малко сиво коте

Малко сиво коте с чиста душа,

скачаше игриво сред голямата трева.

Мушици, пеперуди, пазете се сега,

ловец ловък стъпва смело на крака.

Душа

Тихо! Просто ела и седни!

Моля, не се плаши!

Знам страшно изглежда от страни,

послушай ме и до мен се настани.