Нека отдадем се на мига.

С кожа като от коприна,

с тяло като на богиня,

с тиха стъпки ти ела

и наруши моята самота.

Танц самотен на празна душа

Танц самотен на празна душа

валс сиротен с мисъл една,

раздира тишината с плача,

сковава сърцето болка една.

Троя

Три съдби коренно различни,

три души особени и нетипични,

три болки тежки и нетипични…

Сам избрах те

Сам избрах те, Самота,

с разбито на парчета сърце

и измъчена душа,

нищо повече не искам от света.

Нощна фея

Отправил поглед в бездънната тъма,

така сега на терасата си стоя,

а към мен приближава се светлина,

тайнствена, мистична и изпълнена с красота.

Оковите на самотата

Знаеш ли как живее се така?

С нож опрян в сърцето си и тежка сълза.

Със сърце измръзнало искащо малко топлина,

а очите все пълни със сълзи и с празна душа.

Боли ме

Боли ме от всичко онова

в което сляпо вярвах,

а оказа се просто лъжа.

Когато душата е чиста и неопетнена

Когато душата е чиста и неопетнена,

а сърцето не е затворено в килия затъмнена,

някой някъде ще я види като девойка пременена,

за страст и любов сътворена. 

За грешката си тогава плащам и сега

За  грешката си тогава плащам и сега…

Зная колко висока беше нейната цена.

Знаех го тогава и все още е така,

но не можех да си представя с теб да не сгреша.

Нарисувай ми спомен

Здравей съдба!

Така и така си ми дошла,

моля те нарисувай ми спомен

ей тук на границата на деня и нощта.

Листо

Есен е, а на вън не вали.

Прохладни нощи и горещи дни,

нижат се неусетно и стремглаво дори.

Грешка на природата

Като грешка на природата чувствам се сега,

угнетен и победен на дъното лежа,

не успявам да повдигна дори за миг своята глава,

и сякаш стовари се върху мен света!

Искам да обичам

Искам да обичам!

Простичко, нали?

Защо обаче боли

до невъзможно дори?

Плачеха сините очи

Плачеха сините очи с горчиви сълзи,

болка силна в сърцето се настани,

плачеха без да спират за миг дори,

а сърцето своят ритъм измени.

Липсващи мечти

Когато някой ти липсва,

а не знаеш защо.

Когато някого обичаш,

А не знаеш кого.

Пролет през обектива

Това е пролетта през моя обектив тази година (2017). Надявам се да ви хареса!

Трепет

С трепет очаквам да дойде пак нощта,

да ти чуя в слушалката гласа,

на галено „МИЛО” да те нарека,

с минути на спокойствие да те даря.

Пролет

Често мисля си за дните и нощите преди да те срещна

единственото което имах тогава бе собствената ми тъга,

само тежки мислих въртяха се в моята изтощена глава.

така надявах се да срещна радостта,

и няма по-щастлив от мен сега, защото срещнах радостта

така красива, нежна и добра

ангелче мое сладко разбрали – ти си за мен радостта.

Пролет

Ето пролетта в разгара си е сега,

носи се във въздуха аромата на любовта,

с много ветрове и дъждове брани я тя,

за да имат влюбените повече свобода.

Искам да пиша

Искам пак стихове да пиша,

ала не мога вече уви.

Сякаш музата ми вдън земя се скри

и нямам вече поетични пориви уви.

Здравей Самота!

Здравей Самота! Пак при мен си дошла!

Заповядай ела и спокойно се настани,

мястото ти е още топло уви,

знаеш – празник ли е ние с теб сме сами.

Сбогом!

Последният си стих за теб аз сега редя,

със сълзи на очи и с празна длан,

с разбито сърце и от теб неразбран,

защо потуши тъй леко моя любовен плам?