И изведнъж стана непоносимо тихо,
сякаш глух станах за всичко останало сега,
не можех да повярвам на това,
че одеве те видях, а вече няма те на света.
И тишината ставаше все по злокобна,
придружена от скръб и мъка безподобна,
режеше късчета от моята душа
и сипваше в раната на сълзите ми солта.
