село Върбовчец - ретро поглед

От доста време не съм публикувал нищо в блога си и това се дължи на липсата на вдъхновение. Не зная как да Ви го обясня, но просто не намирам извора на словата си с които да пресъздам многото неща които имам да Ви разказвам.
Е! Днес ще Ви покажа и разкажа село Върбовчец с няколко кадъра заснети преди седмица и малко повече.

Разказът ми започва от това, че от няколко седмици, а дори месец и малко повече, времето в моята страна е като в тропиците - до обяд горещо, а след обяд дъждовно.

 

Такова бе и времето в тази събота, която бях решил да посетя малкото и китно селце което заема огромно място в сърцето ми - Върбовчец.
Винаги има какво да се прави по село! Така казва баща ми и действително е така. Но този труд, поне на мен, не ми тежи, а някак си ми носи спокойствие и удовлетворение. След страшно горещия до обяд, след обяд лекичко се разхладихме с един пролетен дъждец. Чаках го почти два часа, за да се навали и спре, но веднага щом го стори грабнах камерата и се запътих да снимам из селото.
Обичайното ми трасе по което се движех, някак си не ме привличаше тогава и поех по главния път към "връо" или върха, където на времето имаше една двуетажна, бяла сграда, наричана от всички - "Белия дом". Сега от него няма и помен. В двете страни на "връо" има две полянки, но тъй като бяха обрасли с буйна трева и току що бе валяло, реших да не ги заснемам и продължих.
Нека Ви запозная с началото на селото - така както ще го видите ако идвате от Ружинци, Фалковец или Митовата стая.

На влизане в с.Върбовчец идвайки от към Фалковец, Ружинци, Митовата стая и Яньовец. 

Поглед в обратната посока към Яньовец, Фалковец и Ружинци. 

Може би ще Ви направи впечатление, че снимките до този момент изглеждат ретро и това не е случайно. Когато умувах какво да публикувам, усещах че материалът ми трябва да е за селото, но тъй като то прогресивно умира, реших и снимките ми да са такива - черно-бели, ретро, с лек сепия изглед. Тези снимки мисля да не публикувам на обичайните места (500px, flickr и др.), тъй че ако някой проявява интерес (в което се съмнявам), може да ми пише под тази публикация или да ме открие и запита за лиценз и всичко което го интересува. 

След това дребно отклонение ще продължа с разказа си. В тази част от селото (където са направени горните две снимки) се намираше и стопанството на с.Върбовчец. Помня го как изглеждаше на времето: много стари трактори и друга земеделска техника, постройки пълни с крави, царевица, жито, дежурни пазачи, абе изглеждаше живо. От както си купих камерата си мисля дали да ида и снимам стопанството сега, но не смея. Не смея, защото ще го видя потънало в разруха и това ще ме довърши. Не смея, защото ще се разочаровам от това което ще видя.

Стар коларски (черен) път в близост до стопанството

От ляво на дясно - първият хълм се нарича Венеца, а носовидния връх в селото и от книгата на Антон Страшимирова - Върбовчець, наричат - Смедов връх или Смедовец. Едва видимите постройки са част от стопанството към селото. 

За сега някогашното стопанство (ТКЗС или кой както го знае) остава незаснето.
Щом минете покрай трафопоста пътя Ви позволява избор да продължите по асфалтирания и главен път или лекичко да кривнете в ляво и да минете по другия път в селото, все още с оригинален комунистически асфалт (на места). Той излиза малко над вековното дърво, но карайте внимателно, защото има "изненади" по пътя. Там някъде е направена и следващата снимка. Плени ме основно тревата и се чудех как да заинтригувам зрителя, без да добавям човешки елемент в снимката. За това клекнах, щракнах и се изнесох :) - това е резултата:

Ниско под тревата по обходния път на с. Върбовчец

Е! Все пак е хубаво да минете и по новият път, който ще Ви отведе до центъра на селото. Няма как да го пропуснете - на него ще видите празно щъркелово гнездо или по-скоро конструкцията на която се крепеше на времето, две гаубици - селото е готово за отпор ;) и красива градинка. Снимки от тези неща, ще публикувам в друг ден, когато ще се опитам да Ви разкажа повече за паметника там, както и за щъркеловото гнездо. За сега ще Ви покажа мостчето по което трябва да минете, за да достигнете центъра, както и сградата в която е поместено кметството.

Мостчето с изглед към "връо"

Кметството... Гастронома и Клуб Възраждане. 

Е! Надявам се да съм Ви заинтригувал поне малко, защото разходката ни е почти към своят край. След като посетите центъра и продължите по пътя...

Пътя водещ към вековното дърво и Гара Орешец

Ще видите интересни сгради, повечето с каменни основи, а след малък завой  пред вас ще се изправи величественото вековно дърво. Обещавам да Ви разкажа специално за него, само да събера повече материал.

Старото училище в селото - прогресивно рушащо се и запустяващо. 

Вековното Дърво в село Върбовчец!

На излизане от селото е хубаво да поспрете и да си направите няколко снимки на величествената планина, която всеки път ми изглежда различна.

Смедов връх, Венеца, а от другата страна на планината е Белоградчик! 

Е! Това е моето малко, китно и ретро селце - Върбовчец. Няма да се впускам в подробности за сега кое, какво и защо, тъй като идеята ми е да Ви правя свидетели на повечето забележителни местенца в селцето и частички от неговата история, но всичко с времето си.
Надявам се моят разказ да Ви е бил поне мъничко интересен и да Ви накара да посетите някое от многобройните пустеещи селца в България!