Боли ме от всичко онова
в което сляпо вярвах,
а оказа се просто лъжа.
Мечти погубих и надежди пропилях,
животи разбивах на пух и прах,
не вярвах в настъпващия крах!
Исках, можех, ала не посмях!
Гледах как радват се на моите сълзи
и как плачат на моя смях!
Всичко можеше да е толкова лесно
може би дори щеше да е по-интересно,
ала тежка съдба живота за мен отреди.
На плещите си изнесох хиляди проблеми,
безброй тежки и нелепи съдби,
ала моята болка живота зад сърцето ми скри.
И тъй с рани и шевове безброй,
сърцето удря и надава пореден жален вой
за проклятието което тегне над бедната ми душа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар