Душа

Тихо! Просто ела и седни!

Моля, не се плаши!

Знам страшно изглежда от страни,

послушай ме и до мен се настани.

Има много неща които да разкажа,

но на най-важното от тях ще се спра,

не искам да те уплаша или отегча,

а просто да те запозная с една душа!

Всичко започна като на шега,

сякаш в началото бе само игра

в която губеща бе винаги – тя,

макар и да имаше различни имена.

Щом усетех полъх на болка и тъга,

ранявах и на зад не поглеждах,

дори много да ме болеше от това,

правех го, за да предпазя своята душа.

Имаше една, помня я все още, дори и сега.

На нея исках нещо скъпоценно да подаря,

безценно и пазено от света…

Просто моята душа.

Помня как ме гледаше с невярващи очи,

сякаш не разбираше, не знаеше дори,

защо правех всички онези глупости.

Май за нея бях само игра.

Тя не видя,

че на ръцете си държах своята душа,

исках само на нея да я подаря,

просто решила бе, че е шега.

Тази болка помня и сега!

Тя промени ме за света,

почувствах колко черен е света,

без душевност, без любов и красота.

Тогава изгубих своята душа

и макар да се опитвах пак да я възродя,

опитвайки на нова да я подаря,

вече съмнението държеше я силно за ръка.

Не плачи! Аз този път сам си избрах.

Пътувах дълго, прашните книги четях,

раните лекувах, падах, ставах, но не успях.

Сега просто нося се по буйната река - сам със своята душа.