вторник, 24 февруари 2015 г.

Променен



Пресъхнаха вече моите сълзи,
изчезнаха истинските усмивки и шеги,
сякаш мъгла тъмна погълна ги уви
и вече сив е облика ми,
а болката все там си стои.

Някогашното весело момче пораснал е, но дали
все още в сърцето си пламъка таи
или и той безвъзвратно изчезнал е дори?

Не вижда смисъла в това с други да се весели,
всички изглеждат му фалшиви и зли
като свирепа глутница черни демони
обгръщат го в злочесто ежедневие от болки и тъги.

„Дори понякога много да боли,
ти все напред върви“,
повтаряше си във вечерите самотни
и през безкрайните дни.

Но всичко около него сякаш се промени
и вече нямаше след от предишните усмивки,
от ведрите шеги, от веселбите до зори,
вече променен беше и той – уви!

Колко странна е съдбата



Колко странна е съдбата
и как подрежда камъните от своя калдъръм
сякаш пъзел е животът ни на земята
и единственият изход е магичен сън.

Как хубаво ухаят цветята
под песните на птиците навън,
но сякаш увехнала е душата
на скитащите се по далечния хълм.

И пак разместват се камъните по земята,
пренареждайки своя калдъръм,
и все по-тъжна чувства се земята
без капчица любов и без сън.

събота, 7 февруари 2015 г.

Искам да забравя



Искам просто да забравя
за теб, за нея и за онази другата,
искам спомените в сърцето си да изгоря
и нивга вече да не помня – как, защо и от къде!

Но в сърцето си вече нямам плам,
не е останал дори помен от онзи дивашки пожар
в който нявга с онази горях, пишех и се смях,
само пепелта останала е и няма вече жар.

А душата ми безпомощна скрила се е нейде там
където онази възвишената и духовитата не ще я открие,
трепери като лист  брулен от страшен ураган,
споменът за онази с ангелският плам плаши я като великан.

Мозъкът ми вече не знае кой първо да спасява –
дали прашното сърце без огнения плам
или треперещата душа скрита под дебелия юрган,
а все още измъчва го образа на синеоката от небесния храм.

Не искам да помня вече нищо,
амнезията призовавам денонощно,
и от нищо не ме е срам,
ала орисан съм така да живея – в самота и без плам.

сряда, 4 февруари 2015 г.