сряда, 9 ноември 2016 г.

Страст върховна сърцата ни освободи



Страст върховна сърцата ни освободи,
от самотните ни души – оковите свали,
с усмивка нашите устни тя дари
и свобода на мисълта ни подари.

Самотата



Самотата не е проклятие
тя не е дори скъпоценен дар,
тя е избор, тя е цяр!

Защо плачеш?



„Здравей! Защо си сам и плачеш в нощта?”
Попита ме ти с приведена над мен глава.
Ще ти отговоря, но първо сълзите си да спра,
макар че как спира се такава мъка и тъга?

Зайче малко



Зайче малко къде отиваш ти сега?
В каква посока води те сърцето ти в нощта,
защо не поспреш до мен на зелената трева
нека погледаме заедно звездите в небта.