Тишина

 

И изведнъж стана непоносимо тихо,

сякаш глух станах за всичко останало сега,

не можех да повярвам на това,

че одеве те видях, а вече няма те на света.

 

И тишината ставаше все по злокобна,

придружена от скръб и мъка безподобна,

режеше късчета от моята душа

и сипваше в раната на сълзите ми солта.

 

За теб

Не зная как се казваш,

знам само как сияят очите ти.

Не зная от къде си,

знам само къде искам да си винаги.