понеделник, 28 септември 2015 г.

Болка, прах и самота!



На сред полето с ръж сам стоя
с мрачно лице и разпиляна душа,
стискам чадъра стар в ръка
и чакам бурята в нощта.

Спомен



Година вече мина, а след нея и още една.
Ето че и тази е на път да отмине сега.
Помня още зимата преди 3 лета,
как всичко в огън запламтя.

вторник, 1 септември 2015 г.

Бавно времето минава



Бавно времето минава
празно и без мечти,
казват само спомена остава,
но очите пълни са със сълзи.