Мрачни нощи, тъжни дни,
нижат се неусетно, монотонно дори.
Потънал в сивотата на града
бродя като призрак от нощта.
Планове красиви и безбройни дори,
кроях преди години за ей тези дни
в които ще съм вече голям
и ще се оправям в живота сам.
Ала всичко тъй силно се обърка
и в мръсния водовъртеж мен забърка,
а можех да съм тъй щастлив,
но ето, че живота ми отново е тъжен и сив.
Ден подир ден, час подир час,
безмилостно обвинявах не другиго,
а именно себе си аз,
за погубените мечти и пропилени младини.
И заслушан в стъпките си отекващи в нощта,
напред опитвам се бавно да вървя,
макар живота да е сив,
а аз вече изморен и ленив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар