Искам пак стихове да пиша,
ала не мога вече уви.
Сякаш музата ми вдън земя се скри
и нямам вече поетични пориви уви.
Опитах всичко – музика, спомени и мечти,
но за съжаление празна е душата ми уви.
Музата ми незнайно къде се скри,
може би аз прокудих я с характер и мечти.
За поредна вечер сядам думи да наредя,
но така и не успявам достатъчно да се съсредоточа.
Опитвам се да мисля за отминалите времена,
ала болката по-силна станала е от страстта.
Не! Няма да се предам и сега.
Своята муза пак ще открия,
дори да е на край света.
Искам да пиша! Разбери това!
Няма коментари:
Публикуване на коментар