Влюби се небето в морската вода

Влюби се небето в морската вода,

само за нея мислеше през деня,

а нощем озаряваше я със звездна светлина,

рисувайки й картини за любовта.

Но небето далеч бе от своята любима сега,

а искаше му се да положи уморено до нея глава,

да я завие с пухкави облаци в нощта,

и в очите й да заяви, че от него обичана е тя.

Водата виждаше на небето чистата душа,

топлото му сърце – радваше я през нощта,

а изрисуваните картини и слова,

караха я да го желае повече от всичко на света.

И видя бог на влюбените страстта,

усмихна им се от престола си облян в светлина,

и дари на морската вода вълшебна вълна,

а на небето даде най-красивата падаща звезда.

И вълната вълшебно понесе се в нощта,

преминавайки всички граници заради любовта,

а небето посрещна я на хоризонта с цвете в ръка

и падащата звезда за тях засия.

Тъй както небето обичаше морската вода,

така и аз обичам те сега,

и както небето нежно целува морската вода

ще те целуна и аз нежно през нощта!