Тихичко

Тихо застанала пред мен сега,

с влажни очи и разпиляна коса,

искам да те целувам, но потрепва твоята душа,

как ли мога да те успокоя?

Прегръщам те обляна в нощна топлина,

мисли много преминават през моята глава,

как на моето ангелче да стопля премръзналата душа,

как ли да отмия таз издайна сълза?

Прегърнал те до теб аз лежа сега,

тишина простряла се е в твоята душа,

но едно перце от нежна ласка и топлина,

погалва я и подскача сладко тя на мига.

С ласкава, нежна и топла ръка,

ще те галя тихичко легнала в нощта,

бавно ще ти разтрия аз гърба,

прогонвайки от теб всяка мисъл и тъга.

Тихичко ще целуна треперещата ти уста,

ще те прегърна отново след това,

бавно ще затанцуваме валса на страстта,

и ще се освободим и ти, и аз жадни за нежността.

Всичко обвито ще е в палава тъма,

уморени ще са нашите тела,

а тъй щастливи ще бъдат нашите сърца,

отново окрилена пък ще е твоята душа.

Знам ще трябва време да се случи всичко това,

не бързам аз, защото вярвам ти и искам да се насладиш

на всичко онова което ти е приготвила моята душа,

окрилена единствено от мисълта да е ощастливя.