Призрак през нощта

И като призрак през нощта

бродя аз в бледа самота,

заровен сред старите слова

търсещ своята вина.

Препрочитам всичко онова,

което писах ти преди толкова лета,

виждам твоят принос и своята вина,

но защо ми е да правя всичко това?

Ще намеря ли накрая отговор на таз лъжа,

кой виновен бе за нашата съдба

и защо срещнахме се на света?

Протягам призрачната си ръка

и опитвам се с нея образа ти да осветя,

но тъй слаба е моята светлина,

защо не блести както някога през нощта?

Опитвам се отново огъня в себе си да възродя

и смисъл да придам на своите слова.

Старая се да се върна към образа си отпреди толкова лета,

но трудно е да се рисува във нощта.

И като всеки призрак понесох се в нощта

в търсене на своята светлина,

макар и немощен и без слова

искам отново да почувствам любовта.