Имението на страстта - Глава Четиринайста

Глава 14

         Ето че дните неусетно прелетяха в малкото градче Сабадел. Зимният сезон, който в този район минаваше повече като есен с много дъждове, сега вещаеше студено и необичайно време. В началото на декември бе излязъл силен северен вятър, който накара голяма част от жителите да си облекат малко по-дебелите дрехи, добре забравени на закачалките в къщи. Интересна особеност се оказаха температурите в Барселона, които бяха с поне 5-6 градуса по-високи от тези в Сабадел, въпреки малкото разстояние между двете, но по-високата надморска височина си казваше своето.  Повечето от палмите по улиците, както и тези в големите плантации бяха добре подготвени и обвити за евентуалното по-сериозно застудяване което се очакваше в края на месеца. През ден-два валеше дъжд, който продължаваше с часове и напояваше всичко до такава степен, че земята дори подгизваше. В покрайнините на градчето своето място за зимата бе намерил и огромен цирк. Той бе удобно разположен в близост до една от входните точки на града. Съвсем случайно няколко заблудени циркови артисти бяха видели как патоците на Макс ходеха по него и му предложиха да ги купят от него. След няколко дни на усилен размисъл той склони с тъжен поглед, като взе това решение най-вече защото му се искаше да се преместят с Мери да живеят в нейния апартамент. Все още я усещаше леко напрегната след стрелбата по него, въпреки че почти няколко седмици не се бе случило нищо което да ги застраши. Най-тъжен и учуден от всички се оказа Родриго, който не повярва на очите си когато видя празния обор. Кокошките, петела, двете гъски и патоците бяха купени за солидната сума от 4000 евро всичките, като от цирка дадоха 4 безплатни билета за целия сезон, плюс и обещание тези животинки никога да не бъдат наранени. Обещанието даде лично директора на цирка, който се оказа руснак, при това доста добродушен и жалостив към всички видове животни. Това именно склони Макс да се реши на тази стъпка, която до последно остана неразбрана от Мери.

         Около имението вече се виеше солидна и доста масивна циментова ограда, което допълнително носеше спокойствие на двамата й обитатели, а Родриго лично достави и помогна на Макс да монтират дървена порта. Въпреки всичките мерки за сигурност които бе взел, той не искаше да изкарат зимата тук и бавно се опитваше да подготви Мери да се преместят в дома й. Чувстваше се много неудобно да я попита директно за подобно решение, но вътрешно усещаше, че то е правилно особено след като лекарите потвърдиха бременността й. Макс искаше да е близо до лекари и сред повече хора, за да може да реагира на време при нужда. От почти седмица вече, той се движеше само с новата си кола, като старият пикап бе добре паркиран и оставен да зимува в гаража му. Отначало му бе много мъчно да постъпи така спрямо вярното возило, но след като се качи на БМВ-то и го подкара из града се почувства много по-комфортно и с повече самочувствие.

         Макс и Мери бяха седнали да вечерят в имението му в петъчната вечер и обсъждаха различни планове за зимната си ваканция. Масата бе застлана с чисто бяла покривка, а Макс отново бе сътворил чудеса в кухнята които ухаеха божествено. Мери бе поставила две свещи, а камината издаваше пукащи звуци от разгарящите се дърва. След първата наздравица която вдигнаха двамата, тя реши да го попита за някои неща които не можеше да си обясни все още:

-         Макс, скъпи? Искам да те попитам защо така лесно се раздели с твоите пернати приятели? Та ти ги обожаваше, а един ден просто дойде и ми каза, че замисляш да ги продадеш на цирка? Кое те подтикна към този ход? – каза тя, поставяйки чашата си на масата.

-         Ще се ти кажа, скъпа! – започна той – всъщност от няколко дни ми се искаше да поговорим точно за това, но някак все на намирах подходящ момент.

-         Добре, кажи ми сега! Не бързаме за никъде! Цялата вечер и цялата нощ са пред нас. – успокои го тя.

-         Ами причината е проста. Искаше ми се да се пренесем в твоят апартамент скъпа.

-         Добре, но защо?

-         Видях колко се измъчваш заради стрелбата по мен, а аз не искам ти да се притесняваш изобщо за подобни неща, както и за нещо друго. Обмислях много и накрая взех своето решение, че е по-добре да отидем да живеем в града, сред хора, в близост до болницата особено когато бременността ти напредне. След кратко мислене, стигнах до извода, че на теб би ти било по-приятно и най-вече спокойно да живеем в твоето жилище. То е в близост до центъра, а и до службата. Ще мога да идвам от работа и да ти помагам, когато всичко напредне, и останеш у дома по майчинство. Ще можем по-лесно да излизаме на заведение, пък тук ще ни бъде нашата вила за почивка. Именно поради тази причина, бях решил да продам животинките. Не исках да ги заколя, както Ро се надяваше. Цирка ми дойде като по поръчка, пък и след като говорих с управителя, който ми се видя много точен човек, останах спокоен за тях.

-         Макс, това е невероятно. Аз имах някакви предположения в тази посока, но честно да си призная не съм и предполагала дори. Ти, ти…

-         Какво скъпа? Ако не желаеш да се местим, можем и тук да останем? – запритеснява се той.

-         Напротив! АЗ също бих се радвала да сме в града - тази самота тук малко ме притеснява. Искам да кажа, че е много приятно, но в бъдеще ще ми тежи.  Не исках да те пришпорвам и да ти налагам мнението си, пък и си знаех, че ще мислиш също като мен. Но все пак, беше ли ти трудно да се разделиш с животинките?

-         Не! – отсече бързо той – не ми беше мъчно поне толкова, колкото би ми било преди време.

-         Защо? – каза тя усмихвайки се кокетно и приближавайки главата си към неговата в готовност за целувка.

-         Защото вече имам теб, любов моя. Обожавам да съм с теб повече, много повече дори, пред това да съм с патоците, кокошките и гъските. Ти си моята опора и подкрепа, ти ми носиш щастие – и след тези си думи двамата слепиха устни в дивна целувка.

-         Скъпи, ще се радвам да се пренесем в моя дом, много дори ще съм щастлива, а кога мислиш да направим това?

-         Смятам да прекараме багажа и да зазимим имението до 16-и най-късно 17-и, в краен случай ще е чак на 22-и декември.

-         А защо чак 22-и? – запита тя с учудено лице?

-         Защото – започна той, като слезе от стола и коленичи в краката й.

-         Макс, какво става – след като видя това лицето й пламна, а ръцете й които бяха придържани от неговите потрепваха.

-         Защото искам да ти предложа на 18-и декември да отидем в Палма де Майорка, за да сключим брак там.  – каза Макс, а сълзи на щастие занапираха в очите му.

-         Макс, скъпи!

-         Момент, да обясня защо точно тази дата.

-         Добре, добре. Слушам те – цялата тръпнеше от това което чу.

-         Избрах тази дата, от твоята и моя рождена дата надявайки се да се съгласиш с мен,. Ти си родена на 1-и, а аз на 8-и. за това реших, че нашата дата ще е 18-и. Какво мислиш скъпа?

-         Да! Да! Да! Пак и пак да! – крещеше с пълно гърло Мери докато той се изправяше. Метна се в обятията му обвивайки ръце около шията, а крака около кръста му. Средното й тяло просто пулсираше от щастие. – Макс, Обичам те!

-         И аз те обичам, палавнице моя – каза весело той, а усмивката която устните нарисуваха върху лицето му не можеше да се сравни с нищо друго в този момент.

-         А кога ще кажем на останалите? Кой ще поканим? Няма ли да излезе прекалено скъпо?  - започна да го обстрелва с въпросите си тя, докато все още го държеше в плен на страстните си обятия.

-         Ами искаше ми се да разберат в последния момент, но не знам как точно да го измислим, за да се получи така. Можем да им кажем предния ден, но това означава да ги хванем абсолютно неподготвени, а се сещаш как ще реагира Ернанда, също и Родриго?!

-         Може ли да предложа нещо?

-         Разбира се, скъпа – каза той оставяйки я на земята и сядайки отново около масата.

-         Ще ги поканим на пътуване, нещо като екскурзия преди коледните празници до Палма де Майрока, нали получихме повече пари като коледна премия, ще се зарадват всички. Ще отидем там в онзи прекрасен хотел и вечерта вместо да се съберем за вечеря, ще сключим брак. Става ли? – ентусиазирано говореше Мери.

-         Знаеш ли, това не е лоша идея. Аз ще говоря с Жан, мисля че ще се съгласи без проблеми, Дон Мигел предполагам също, защото ще му бъде интересно да разгледа онова приказно място. Родриго малко ме притеснява защото ще се досети, но пък той умее да пази тайна. Ти обаче ще трябва да се справиш с Ернанда, а знаеш колко любопитна може да бъде тя? – Макс звучеше ентусиазирано и не спираше да държи ръката й.

-         Мисля, че знам един начин по който Ернанда няма да се досети. Ще стане много весело, скъпи! Представям си как слизат привечер за да вечеряме, а ние ги чакаме в онази приказна зала, готови да се венчаем. Ще трябва да планираме още много неща, но мисля че ще се справим, нали – попита го тя целувайки го.

-         Ще се справим скъпа! Ще организираме всичко и ще бъде незабравимо. Обичам те палавнице и много се радвам да видя ентусиазма ти с който говориш за сватбата ни. Повярвай ми, ще направя всичко по силите си, за да бъде тя незабравима за всички ни! – Макс се изправи и след като я пое в обятията си започна страстно да я целува.

         Целувките им не стихваха и съвсем скоро ги отведоха до стаята им на горния етаж, където прераснаха в страстна любовна игра. Смехът им отекваше в цялата къща. Очите им се търсеха безспирно, устните им се дуелираха в звучни целувки, а телата им сякаш изгаряха от страст. Ръцете и на двамата лудуваха милвайки всяка частичка, клетка и гънка. Мери се чувстваше сякаш бе легнала на пухкав бял облак който се рее из висините, а когато Макс я целуваше внимателно и нежно по стомаха й тя имаше усещането, че е кралица. Все по-нарастващият й стомах бе зона, която освен много харесвана от него се оказа също така и добре пазена, защото той не позволяваше тя да се разхожда леко облечена и винаги внимаваше да не настине. В началото това внимание с което я даряваше й се стори малко вповече, но след няколко дни започна много да й допада. Обичаше да бъде глезена и обгрижвана от нейния любим, а това пък доставяше неимоверно голямо удоволствие и на самия него.

         Дните се нижеха много бързо за двамата влюбени. Още на следващия ден Макс и Мери прекараха почти всичко необходимо в апартамента й, дори палмата която му бе подарила се озова грижливо поставена в единия ъгъл на хола й. След няколко дни Макс затвори всички кепенци на имението, заключи го и постави бели покривала върху мебелите, за да не прашлясват. Когато излизаше от входната врата му стана тъжно, че няма да живеят тук през зимата и дори сълзи се появиха в очите му, но в следващия миг той си спомни за думите на Родриго: „Колкото й да обичаш това имение, рано или късно ще се наложи да се разделиш с него в името на любовта. Не смяташ ли, че щастието на Мери е много по-важно от това имение? Винаги ще можеш да се връщаш тук, пък кой знае някой ден може отново да заживеете тук като едно голямо многолюдно семейство?!” Макс знаеше, че приятелят му бе прав, но въпреки това усещаше една болка и мъка в душата си. Огледа високата ограда, камерите и прожекторите които бе оставил включени, за да може да следи всичко което се случва тук докато го няма, след това се вслуша в тишината на природата и коленичи пред прага на вратата си. В съзнанието му изплуваха спомени от нощта на рождения му ден когато стреляха по него. Сърцето му заби силно, ръцете му започнаха да треперят, а лицето му доби румено червен вид. „Няма да рискувам здравето на Мери и детето, само заради това имение и този луд който ме преследва! Именно за това сватбата ще бъде в Палма де Майорка – място на което трудно ще бъдем открити от този луд. Не искам нищо да попречи на сватбата и щастието ни! Когато детето се роди, ще се върнем пак тук. Отново ще завъдя животни, ще го науча да се радва на природата, да обича животните и да оценя всичко което майката природа му дава!” каза на глас той и се изправи, а в погледа му се четеше решителност. Точно се качи в колата си когато погледна към затворената врата на гаража, където се намираше верният му пикап. „Най-много ще ми е мъчно за теб! Ти бе винаги до мен през тези години и не ме предаде, но сега заслужено ще си отпочинеш тази зима, пък на година знае ли човек. Ще е хубаво да посрещнем коледа и нова година тук с Мери. Трябва да го обсъдя с нея, дано няма нищо против, поне на нова година да бъдем тук, далеч от града и светската суета” - каза си Макс и се запъти към дома на Мери.

         Уговарянето на приятелите им да дойдат с тях на 18-и в Палма де Майорка се оказа по-трудна задача от предвиденото. Дон Мигел и съпругата му се съгласиха с охота, казвайки че точно там мислели да отидат и дори имали резервация за съседен хотел, но Родриго не повярва на Макс, че иска просто да отпразнуват края на годината заедно. Бяха седнали на маса при Дон Мигел по време на една от обедните почивки, когато Макс му спомена за идеята си да отидат в Палма де Майорка всички заедно. „Ти мен за вчерашен ли ме мислиш?” каза на секундата Ро, след като чу предложението му. „Я си признай защо точно там искаш да отидем, а? Да не мислите да се венчаете там? Познавам те Макс, нещо си намислил! Казвай, че иначе никъде няма да отида!” заразпитва го той. Макс се зачуди за момент как да го убеди, без да се налага да му казва истинската причина и след кратка пауза му каза: „Виж Ро! Ние с Мери бяхме вече там на нейния рожден ден. Хотелът е хубав, а сега има и намаления за празниците. Знаеш, че сезона не е толкова интензивен и температурите там ще са поне 28 – 30 градуса. Ще става и за плаж дори. Знаеш ли колко много съм мечтал да бъда на плаж през декември, да съм с приятелите си на ситния жълт пясък, да се къпем заедно, да вечеряме. За това с Мери решихме, че ще е добре този път да отидем всички. Нали ни раздадоха премии от фирмата, при това не малки – по 6 000 Евро на човек. За 3-4 дни там ще ни излезе не повече от 800Евро, вече проверих, а ако заминем всички – аз, Мери, ти с твоето семейство, Ернанда с нейното, Дон Мигел със съпругата му, ще ни направят дори отстъпка. Хайде Ро! Моля те! Годината не започна добре за мен, нека поне да свърши добре! Моля те приятелю!” каза той и спря вглеждайки се в недоверчивите очи на приятеля си. С всяка мимика и жест Ро излъчваше недоверие към думите му, до един момент в който усмивката изгря на лицето му като зимното слънце на небосклона и той весело каза: „Така да бъде! Ще отидем!” – този му отговор хем зарадва Макс, хем го накара да се замисли за миг. Той познаваше много добре приятеля си и почти бе убеден, че не е успял да го заблуди. Гледаше го внимателно и се мъчеше да разбере до колко лъжата му бе успяла да го заблуди. Ро знаеше, че Макс крие нещо и почти бе сигурен какво точно е то, но реши за по-редно да се съгласи тихомълком с него, а привечер да отиде до Ернанда, за да поговорят относно съмненията му.

         В този миг докато двамата приятели разговаряха в ресторанта на Дон Мигел, Мери бе завела Ернанда до китайския ресторант и се опитваше отчаяно да я убеди в същото: „Ернанда, знаеш колко много се радвах когато той ме заведе там на рождения ми ден. Толкова хубаво място е, сама се убеди по снимките които ти показахме. Поговорихме си с него и след като разбрах, че една от мечтите му е да плува в морето през декември, както и да зачете края на годината заедно с всички вас, тогава просто решихме, че ще е добре да отидем. Вече говорихме с Дон Мигел и той се съгласи, каза че мислели да ходят там с Доня Палома, дори имат резервации вече, за съседния хотел. С Макс ги записахме в нашия хотел, Вчера той е говорил и с Жан Франсис, който също ще присъства със съпругата си. Той дори е бил направил резервацията си буквално часове преди Макс да говори с него, много му харесал хотела от снимките, които всички видяхте като се събрахме в нас и за това решил. Само ти, Рафа и децата липсвате. Родриго също ще присъства. Мисля, че в момента Макс говори именно с него. Хайде скъпа, моля те кажи че ще дойдеш!” – каза Мери опитвайки се да изглежда убедителна. Ернанда не повярва много на думите й, особено след като преди време двамата с Макс заявиха, че сватбата им ще бъде изненада. Усещаше, че нещо са намислили, но не успяваше да разбере какво точно, за това реши да бъде директна: „Не съм казвала, че няма да дойда скъпа! Знаеш, че и ние мислехме да празнуваме там празниците, какво толкова ако отидем по-рано, на коледа да бъдем у дома. Това, което ме притеснява, си ти! Усещам те, че криеш нещо от мен, а ако се окажа права в предположението си, мисли му. Да не мислите да сключите брак там и да се майтапите с нас, че било ей така, за да зачетем годината? Кажи ми?” – зелените очи на Ернанда сякаш пронизваха Мери. Тя я гледаше съсредоточено и очакваше отговора й. Не за първи път Мери се изправяше пред този поглед на приятелката си и като типична представителка на зодията си, пое дълбоко въздух, погледна я със строг поглед излъчващ увереност и сила и на висок глас започна да говори: „Ти да не мислиш, че ще избера сама булчинската си рокля, че няма да кажа на най-добрата си приятелка за сватбата? Какво си мислиш, че такова събитие може да се скрие така лесно ли? Аз не съм като Макс, той е по-криенето – виж го как успя да ме заблуди за моя рожден ден. Искам просто да зачетем годината заедно, скъпа! Виж каква хубава компания станахме: Макс, аз, ти, Рафаел, Родриго, Инез, Дон Мигел, Доня Палома с нейните убийствени кексчета които направи миналата събота, Жан Франсис и съпругата му Антоанет? Крие ли се такова нещо? Хайде, моля ти се, пък и защо ни е да го крием от вас, а?” опита се блъфирайки и говорейки строго, дори почти карайки й се да я убеди тя. Истинските причини, които бяха подтикнали и нея и Макс да скрият това бяха доста на брой: Стрелбата по Макс, притеснението му да не кара приятелите си да се охарчват за подаръци, тръпката от изненадата, но най-вече думите, които самият Макс не спираше да казва „Най-хубавите неща стават спонтанно”!  Мери зачака реакцията на приятелката си, която в този миг избърса със салфетка устните си, оправи с елегантен жест косата си  и подпирайки лакти в масата заговори: „Добре, скъпа! Вярвам ти!” след тези думи тя се спря за миг, казвайки си на ум, че има нещо гнило и ще се консултира по-късно с останалите и продължи: „Ще дойдем! Кога тръгваме? Колко ще струва и кога се плаща, защото ако си мислите вие да поемате всичко си помислете пак. Ако ще ходим всички, всеки ще си плаща сметките за хотела, става ли? Ще става ли за плаж?” почти я бомбардира с въпросите си тя. „Хей! Спокойно! Не толкова много въпроси на веднъж, не само че ям за двамата, но се налага и да мисля за двама – за мен и за детето ми. Моля те имай милост към мен, скъпа! Ще струва 750 евро на човек, децата – безплатно. Нямам против всеки да си плаща сам хотела, говорихме с управниците и те ни направиха отстъпка. Това ще рече, че в тази цена от 750 евро са включени – закуска, обяд, вечеря, една голяма гала вечеря на 18-и, ползване на всички атракции в хотела, плажа, безплатни чадъри и шезлонги. Ще пътуваме със самолета на Жан Франсис, като него ще го поеме Макс, тъй като идеята е негова. Тръгваме на 18-и рано сутринта 6:00 на летището в Барселона.” След думите, които току-що изрече Мери започна настървено да си хапва от ориза който си бе поръчала докато Ернанда осмисляше всичко. „Добре! Съгласна съм! Ще отидем!” бе окончателния й отговор. Двете продължиха спокойно да се хранят, като към края на почивката им Мери й заяви, че днес ще си тръгне по-рано от службата защото е на преглед. Истината бе, че имаше запазен час за проба на булчинската рокля и трябваше да отиде до магазина без приятелката си.

         Вечерта когато се прибра у дома Мери завари Макс да готви нещо в кухнята и след като целуна и поздрави побърза да отвори капака на тенджерата, за да разбере какво я чакаше за вечеря:

-         Хей, лакомнице! Изчакай малко и ще е готово. Недей така, че ще се изгориш. Иди и вземи един душ, а аз през това време ще приготвя всичко – каза Макс изправен до котлона с препасана бяла готварска престилка.

-         Но аз съм гладна скъпи, много съм гладна – каза Мери приближавайки се като изкусителка към него и повдигайки се на пръсти го целуна в опит да го съблазни и склони да й каже какво точно приготвя – Гладни сме и трябва да се храним и двете – продължи тя. Макс не бе пожелал да гледат на видеозон детето и да определят пола му. Каза че най-важното ще е да се роди живо и здраво, но въпреки това след една страстна нощ тя успя да изкопчи от него, че най-много ще се радва да е момиченце, за да прилича на нея.

-         Готвя ви пилешка супа, а в долапа на печката се запичат малко зеленчуци. Ще има и салата. Доволна ли е моята гладна хубавица сега, а? – попита той усмихнато.

-         Доволна е, и е още по-гладна, но отива да се изкъпе – каза тя и се засмя весело.

Вече бяха изминали пет дни откакто се преместиха да живеят в апартамента й, оставаха точно 7 дни до знаменитата дата и напрежението почваше да ги завладява. Ако до преди говореха за деня и какво се е случило гледаха филми вечер, то сега говореха основно за сватбата. Макс бе решил да е в чисто бял костюм, което много учуди Мери. На въпроса й защо точно в бяло, той й отговори с шегата, че на сватбите всички булки са в бяло, защото това е последния им бял ден, а мъжете в черно, защото бил първият им черен ден. След като и двамата се бяха посмели на нелепата шега той й обясни в типичния си леко философски и загадъчен стил, че не робува на канони и правила и не смята, че щом всички се женят в черен костюм е редно и той да го прави. „Винаги съм носил черни дрехи преди, сега обаче ти ми носиш толкова много щастие, радост и любов, че ще е обидно за мен и спрямо теб да не отида облечен в бяло” бе й казал той. „Ще си като моят ангел спасител” му отговори тя.

В този момент докато двамата с Мери се приготвяха за вечеря, техните приятели се бяха събрали при Дон Мигел, за да обсъдят внезапното предложение за екскурзия. Всички бяха седнали около една голяма маса, само Ернанда все още липсваше. Жан реши да й се обади, за да я попита кога ще пристигне.

-         Ернанда? Здравей, Жан съм! – започна той – Идваш ли, вече всички сме тук, дори Рафаел и децата пристигнаха?

-         Да, почти стигнах! До няколко минути съм при вас. Срещнах Кармен, която ми каза нещо много любопитно.

-           Добре, очакваме те – каза той и след като прибра телефона се обърна към останалите – Според мен има нещо гнило в това внезапно предложение на Макс и Мери. Начинът, по който поканиха всички нас, ми се струва толкова добре изпипан, така добре отработен сякаш са го планували със съвсем друга цел и държат да отидем на всяка цена. Родриго, ти познаваш Макс най-добре от всички нас, какво може да е намислил?

-         Нещо гнило ли? Ха! – каза сопнато Ро – нищо гнило няма, то си мирише на сватба отвсякъде.

-         И аз смятам така – каза Дон Мигел.

-         Добре, но в стила ли му е на Макс да крие нещо подобно от приятелите си? Защо би го направил? – запита учудено Жан.

-         Макс е мъж, преживял много неща, за съжаление не особено хубави, но те са го калили до такава степен, че няма жив човек на тази земя който да може да разбере нещо от него ако той не пожелае. Може би единствено Мери – каза Родриго и продължи – Преди много време той ми бе споменал, че ако някой ден открие любовта на живота си и се стигне до сватба ще я скрие от всички. На въпроса ми ЗАЩО, той просто заяви, че го е страх от нов провал. Не ме разбирайте погрешно, моля ви. Аз обичам Макс като брат и много го уважавам, но наистина не успявам да го разбера понякога. Дали заради всички неща които е преживял, дали заради всички разочарования които е имал или нещо друго, но този човек се страхува от толкова много неща, неща които за повечето от нас са съвсем обикновени и нормални, но той ги вижда по начин който го плаши. Не го обвинявам, ако и аз бях минал през това, което той е преминал, със сигурност нямаше да оцелея. Да, според мен ни поканиха там, за да се оженят – заяви Ро.

-         Точно така е – каза Ернанда, която в този миг се присъедини към тях – забавих се, защото ме срещна Кармен. Тя е видяла днес Мери да излиза от булчинския магазин и ме попита дали знам нещо. Повече от убедена съм, че тия двамата са решили да се венчаят там. Не на мене тия, че искали да плуват през декември. И какво си въобразяваше Мери, че ще ме уплаши с нейния строг поглед и тон? Само едно не ми е ясно – заяви тя и погледна към Родриго – Казваш, че Макс е преживял много и за него е нормално да реагира, да се държи така и да постъпва по този начин, но аз познавам Мери от малка. Израснали сме заедно и знам, че тя би се радвала на много хора около сватбата си. Как е успял да я убеди? Това не мога да си го обясня.

-         Мери е много силна жена – започна Жан, виждайки забавянето на реакцията на Родриго – но освен силна жена, тя е преживяла също много разочарования в живота. Може би именно заради тези свои проблеми в миналото им, двамата се събраха и така добре си паснаха. Знаете какво казват, че за всеки влак си има пътници, нали така?

-         Точно така – започна окопитен Ро – И аз смятам, че тя се е съгласила с лекота. За бога, споменете си колко трудно бе да я отделим от него в болницата след престрелката? Мисля си и още нещо – започна с мистичен глас Родриго – Макс обича да си играе и шегува с цифрите. Датата на която заминаваме е 18-и, нали така?

-         Точно така! Помоли ме самолета да е готов за 6:00 сутринта – отговори му Жан.

-         Така – продължи отново Ро – Мери е родена на 1-и ноември, нали така?

-         Така е – отговори този път Ернанда.

-         А Макс е роден на 8-и ноември – продължи Родриго – Мисля си, че тези двамата хубостници ще сключат брак вечерта на 18-и! Помислете само – 1 до 8  = 18-и, ноември е 11-я месец, а сега сме 2011 година. Разбирате ли играта на цифрите?

-         Родриго е прав, господа – каза стария Дон Мигел – преди много време Макс ми поиска книга за мистиката в числата. Още тогава ми се стори странно, но след време като го слушах как разсъждава и поставя числата в някакви луди комбинации се убедих, че този човек има собствено виждане за кармата, за съдбата и нумерологията.

-         И аз мисля, че сватбата ще е на 18-и! – каза весело Ернанда – Е? Какво ще им подаряваме?

-         Предлагам всеки от нас да им подари нещо което да им е от полза за съвместното съжителство, но от Макс знам че не би се радвал изобщо на подаръци свързани с детето което чакат. По-добре да е нещо, което ще им е от полза или пък ще им е спомен. – каза Родриго. Нека всеки от нас избере подарък по свой избор, а вечерта ако се окажем прави и ни съберат на събитието, ще ги поднесем.

-         Аз ще уредя въпроса с поднасянето – заяви Жан – ще говоря с персонала на хотела още щом пристигнем и ако има нещо което е планувано ще разбера. Ще ги помоля да подредят подаръците в залата, където „ЕВЕНТУАЛНО” би се състояло това събитие, пък да видим после кой кого ще лъже и от кого ще крие.

-         Аз ще я убия тази Мери – започна Ернанда – избрала е роклята без мен.

-         Но, скъпа – намеси се Рафаел – предният път я избира ти заедно с майка й, а спомняш ли си какво ти каза тя преди месеци, че ако някой ден отново реши да се омъжи никой няма да й помага в избора на рокля и никой няма да разбере за това събитие.

-         Прав си, бях забравила за това – подкрепи го съпругата му.

-         Добре! Разбрахме се! Сватба ще има, ако са я планирали за 18-и ние ще сме готови, ако не са тогава ще ги венчаем насила – каза весело Родриго и навдигна чаша – да пием за тези двамата скорпиона, които ни събраха заедно, които ни сплотиха и направиха първи приятели. Да са живи и здрави и нека никой не помрачи на щастието им!

-         Наздраве! – казаха в един глас останалите.

В ъгъла, скрит до високи храсти ги подслушваше облечената в черен суитчър фигура. Откакто имението бе с по-висока ограда той не пристъпваше близо до него, но бе започнал да следи всички останали докато те се движеха в града или влизаха и излизаха от имението на Макс. От няколко дни бе забелязал тъмното имение и сега се опитваше да разбере на какво се дължеше, но вместо това дочу разговора им за сватбата на Макс. „Няма да помрача сватбата ти Макс, но щом се върнеш в имението ще се простиш с любимата си веднъж завинаги. Порадвай се на съпружеския живот така, както аз никога не успях.” След тези думи, изречени почти шепнешком, той изчезна в тъмнините улички на града.

Вечерята на Макс и Мери течеше спокойно. В кухнята ухаеше приятно на приготвените от него кулинарни чудеса, а тихата музика  огласяше помещението и придаваше още по-романтичен вид на атмосферата. За първи път в живота си Макс изпитваше такова силно притеснение от предстоящата сватба. Макар и добре да го прикриваше пред всички останали той не успяваше да го скрие от зоркия поглед на Мери. Тя усещаше всяко негово състояние, всеки жест, който той правеше тя го разтълкуваше, а тази вечер такива не липсваха. Тя осъзнаваше, че притеснението му се дължи на спомените, които той таеше в душата си. Те бяха белязали ранимата му романтична душа за цял живот. И двамата носеха бремето на миналото със себе си, но предстоящата сватба, чаканото с такава неземна обич и желание бебе им даваха сили в тези мигове.

Макс остави чашката с червено вино на масата и се вгледа в кафявите очи на любимата си. Придърпа десния си крак на дивана и настанявайки се удобно срещу нея той продължи все така мълчаливо да я съзерцава. В началото на нея й хареса и си помисли, че той просто й се радва, но след известно време забеляза как вената на челото му се бе показала, а ръцете му започнаха да треперят. Тя положи топлите си длани върху тях и с тих глас го попита:

-         Макс, скъпи, какво има?

-         Страх ме е, любов моя! – отговори направо той.

-         От какво се боиш?

-         Миналото ми, то… то…

-         Знам скъпи, знам – каза тя и го целуна – Знам, че то те е белязало за цял живот, но за разлика от миналото ти сега в настоящето аз и нашето дете те обичаме много!

-         Мери, ти си най-невероятното нещо, което ми се е случвало в моя живот. Вече съвсем се бях отчаял в търсенето си на любовта, а ето че в този миг се появи ти, с тези кафяви очи, с чаровната ти усмивка, с нежните и топли ръце, със страстните ти устни и буйна коса. Наистина искам да бъдем едно семейство, любов моя! Искам го с цялото си сърце и душа – В очите му напираха сълзи, но той успя да ги възпре за момент – Аз искам само да знаеш, че няма да допусна нищо лошо да ти се случи, ще бъда винаги до теб - в добро и зло, ще те подкрепям както досега и бог ми е свидетел, че това което ти казвам сега идва директно от сърцето ми.

-         Макс ти си невероятен човек, така мистичен и тайнствен, стриктен и педантичен във всичко което правиш, така обаятелен и романтичен, страстен и всеотдаен, че няма сила на земята която да ме разубеди от това да сключа брак с теб! Искам да се успокоиш миличък. Моля те! Заради мен, заради детето ни, заради самия себе си. – Мери го гледаше в очите, а ръцете й леко галеха неговите.

-         Благодаря ти мила, просто имам такива мигове в които миналото – той се спря защото видя укорителния й поглед – Да! Имаш право! Миналото е минало! Аз съм Максимилиано Родригез и след няколко дни ще сключа брак с теб – Марибел Ернандез. Ще бъда винаги до теб, ще те подкрепям и ще ти давам сили, ще се грижа за теб и за детето ни…

-         За нашето малко момиченце, нали скъпи?

-         Ами ако е момченце? – каза той и се усмихна.

-         Няма да е момченце, ще бъде момиченце, усещам го. Аз бих се радвала и на момченце, за да бъде инат като теб, да наследи красотата ти – Каза Мери и постави ръката му на корема си.

-         Скъпа моя, момче или момиче ще е нашето детенце. Ще е красиво като теб, умно като теб, ще е инат като мен, но ще е и най-обичаното и силно дете. Силно като нас двамата с теб. Когато сме заедно сме непобедими, а то ще наследи силата и на двама ни – Каза Макс, но вместо да я целуна по устните както обикновено той повдигна блузата й и я целуна по коремчето, което вече бе започнало да става леко закръглено.

-         Скъпи, знам че искаш и се надяваш да е момиченце, хайде след сватбата да отидем на видеозон, за да се убедим какво? Моля те, Макс? – В гласа й освен нежните майчини тонове се долови и лека тъга.

-         Добре, но ще ми обещаеш да не купуваме никакви неща за детето докато не се роди. Никакви дрешки, креватчета и други такива. Това е моята молба към теб, скъпа моя. Имам своите вярвания, разбирания и затова те моля. – Отговори Макс опитвайки се максимално да я успокои.

-         Обещавам, Ернанда също ми каза, че по принцип не е хубаво да се купуват предварително неща, а ти ще ми обещаеш ли да отидем на видеозон?

-         Отиваме още утре, скъпа моя палавнице – Макс я целуна и след като прибраха остатъците от храна и почистиха си легнаха в спалнята.

Откакто забременя, Мери бе станала много по-жадна за ласките му, а това особено много му се харесваше. Той я обграждаше с толкова нежност, страст и любов, че тя направо политаше в облаците и се разтапяше. С женската си интуиция знаеше, вярваше и предусещаше колко добър и грижовен баща щеше да бъде Макс. В службата се хвалеше с гордо вдигната глава с неговите изненади и подвизи в кулинарното изкуство, а на Ернанда понякога споделяше за това колко често я докарваше до екстаз. За първи път в живота си Макс се чувстваше истински обичан, желан, но най-вече ценен. Винаги му бе липсвало това усещане, че усилията които полага не само са разбрани, но и оценени по достойнство от любимата му. След този разговор, който имаха и двамата се чувстваха много по-спокойни, а това оказа своето влияние на любовната им нощ която последва. След часове наред бурни игри, накрая двамата се отпуснаха блажено в мекото легло и започнаха да се закачат. Мери настояваше да види костюма, който Макс си бе взел за сватбата им, но той упорито отказваше с претекста, че щом тя не му показва нейната рокля и той не ще й покаже своите. По едно време двамата се зачудиха дали приятелите им се бяха досетили за плановете, които те им крояха. След дълго обсъждане и доста философски анализ от негова страна двамата решиха, че по всяка вероятност Дон Мигел се е досетил за намеренията им, а Ернанда и Родриго със сигурност имаха своите предположения. Въпреки това те бяха твърдо решени до последно да поддържат лъжата си като влагаха в това и голяма доза от пиперливия си хумор. Винаги когато си представеха лицата им при узнаването на истината се разсмиваха, пък и по този начин щяха да запомнят сватбата им за доста дълго време.