Имението на страстта - Глава Девета

Глава 9

        

         Понеделникът бе обявен с първото кукуригане на петела. Слънцето показваше първите си лъчи, а във висините се появиха първите птици, тръгнали да търсят храна. Едно от патетата в обора на Макс отчаяно протягаше шията си, за да докопа една тревичка отвъд оградата. Видяло, че няма да успее то се отдръпна назад и нададе отчаян вик. Останалите пернатковци също се включиха в колективния зов, отправен към стопанина им. Макс отвори очи дочул квакането на патоците и се вгледа в часовника – 6:30! “Много рано сте изгладнели, мили мои! Ей сегичка, само да стана!” каза той докато разтриваше очи с ръцете си. Очакваше да се чувства изморен и изтощен след бурния уикенд, който бе имал, но остана приятно изненадан от свежото си настроение и прилива на енергия който почувства. Взе бърз душ, избръсна се внимателно и слезе в кухнята за обичайната си чаша кафе.

Докато то изтичаше през металната ръкохватка той се замисли дали няма да е добре за в бъдеще да измисли някакъв начин любимците му да се хранят сами, но в следващия миг се досети, че това би го лишило от приятното задължение и с чаша в ръката се отправи към тях. Докато им сипваше сутрешната порция храна, а те изгладнели нападаха, той не спираше да ги задява, гали и говори. Рядко се случваше някое от патетата да спре с храненето си когато Макс му говореше, но ето че едно от по-любопитните не се сдържа и изправи все още преглъщащата си човка вглеждайки се в него. „Хайде, хайде! Нападай, че няма да остане за теб!” каза му той, а патето му отвърна с обичайното квакане: „Родриго може да си говори колкото си иска, но вие сте като лек за моята умора и настроение!”. Макс се изправи и затвори след себе си дървената портичка. Малко след това седна в един от столовете на задната си веранда и се замисли какво ли прави в момента Мери. Прииска му се да й звънне, за да чуе гласа й, но не посмя от притеснение да не би случайно да я събуди по-рано. Каза си, че не е задължително щом той става толкова рано и тя да е ранобудна и реши просто да си изпие на спокойствие кафето. Рядко му се случваше да закусва, но тази сутрин усещаше особено голям глад в стомаха си след втората глътка кафе, стана и реши да си направи сандвич.

         В апартамента на Марибел властваше сънлива тишина. Утринната прохлада се носеше навред в стаята, правейки съня й спокоен и блажен. Кестенявата й коса се бе разпиляла по възглавницата й, а ръцете стискаха здраво една възглавница. Кремавият горен чаршаф бе преметнат само през кръста й, разкривайки елегантните й крака. Чу се алармата на часовника и тя отново запротестира: „Не! Не! Не! Защо не звъниш когато сънувам кошмари, а само на хубавите сънища ме будиш?” изрече тя спирайки с ръка пиукащия звук. Разтри очите си с ръце, които след това изпъна право напред пред гърдите си. Изправи торса си и седна в леглото вглеждайки се във възглавницата, която до преди миг прегръщаше. „За бога, какво стана с мен? От жена, която се вричаше в самота, която харесваше спокойното си ежедневие, без мъже и срещи, се превърнах в побъркана тийнейджърка, сънуваща мъжа с който е прекарала 48 часа, стискайки на сутринта възглавницата си! Тези проклети книги сигурно са ми промили мозъка?! По-скоро не! По-скоро очите му, нежните докосвания на ръцете му, топлината на тялото му… света богородице как този мъж ми влезе под кожата? Какво пък толкоз?! Чудесен е: мил, нежен, влудяващ, кара ме да се чувствам лека като перце когато ме люби, а устните му, господи като кратера на вулкан ме изгарят. Ето дори и сега го желая, само да бе тук, но ще почакам до довечера и ще види той тогава…” - каза си тя и се отправи към кухнята за дозата сутрешно кафе. Часовника показваше 7:00 когато елегантното й тяло влезе в душ кабината  да се освежи. Бе решила да отдели повече време за почистване на дома си тази сутрин и за това престоя й в банята бе краткотраен, а кафето го пиеше в движение. Застла нови чаршафи на леглото си като доста дълго се колеба между бели и виолетови, но тъй като върху калъфките за възглавници на виолетовите имаше избродирани цветя тя предпочете тях. Грижливо поля и поприведе в приличен вид цветята си, спомняйки си как снощи Макс ги бе харесал. Зачуди се малко докато сипваше вода в една финикова палма и след кратко колебание зави златиста опаковъчна хартия около саксията и я подготви да му я подари. Книгите дадени й от Дон Мигел се оказаха подредени от нежните й ръце върху малката масичка в съседство с канапето, а книгата с рецепти бе изнесена и поставена на масата в кухнята, за да помогне при избора на вечерното меню. След кратки размишления, почти изпито кафе и 1 изпушена цигара, тя реши да поднесе салата с риба тон, пиле с херес, гъби и чорисо за основно ястие, а за десерт ягоди със сметана. Записа на лист продуктите които щяха да й трябват, като за салатата тя си записа: ориз, риба тон, царевица, соев сос, портокали и прясна салата. Останалите продукти необходими й за основното блюдо ги имаше в наличност, а за десерта трябваше само да купи ягоди и сметана, като тя си записа и подчерта сметаната да е на спрей. „Аз съм полудяла” каза си Марибел прибирайки листчето с необходимите продукти в чантата си и продължи мисълта си: „до преди дни и дума не давах да се спомене за мъже, а сега го желая така страстно, че дори нощес сънувах как ме люби! Какво пък един път се живее. Ще се наложи на почивката следобед да напазарувам, за да имам време да приготвя вечерята и апартамента за 20 часа! Сега ще звънна на Ернанда да се видим за по кафе преди службата, защото според мен ми предстои безсънна нощ!” Каза си Мери и скорострелно излезе от дома си. Носеше елегантен бял панталон и риза в цвят пепел от рози. Същият пепеляв цвят бе избрала и за чантата си, както и за обувките, с които бе решила днес да покори деня.

         Мери тъкмо се настаняваше на масата в кафенето, когато съзря Ернанда и й помаха, за да я види. Двете се прегърнаха и след като сервитьора взе поръчката им за две дълги кафета с мляко и порция кроасани. Те се отдадоха на сладки приказки, като Ернанда бе подготвила солидна порция въпроси:

-         Виж сега, Мери! Нямам нищо против Макс, та дори аз самата те тикнах към това приключение и богородица ми е свидетел, че имах и имам само най-добри намерения, но моля те отговори ми на въпроса защо и КАК се промени така много за има-няма 48 часа? Ще ти кажа какво имам предвид – преди това само да споменех мъже ти реагираше остро, караше ми се и не даваше дума да продумам. Само да подпитах за съня ти и настъпваше същински АД, а я се виж сега? Сияеш! Мечтаеш за него! Мислиш си за него! Сънуваш го отново и отново, при това не го преследваш и викаш в съня си, а бог знае какво правите! Решила си вечеря да му сготвиш, а с теб се знаем от токова години и сме първи приятелки, но за мен вечеря не си правила?! Какво те прихвана, момиче? Защо така се промени изведнъж? Не че е лошо, напротив, радвам ти се, само ме е страх да не съжаляваш след това!

-         Виж Ернанда! Знам че си права да се притесняваш за всичките тези неща, но те моля да погледнеш през моите очи! За миг поне! Какво имах преди това – самотен живот изпълнен със сълзи, спомени, разбити мечти и илюзии. Прибирах се вечер и плачех, обаждах ти се и после пак продължавах да плача. Усещах празнота в сърцето си след загубата им, а след като и родителите ми починаха това ме срина тотално. Знаеш че съм силна, казвала си ми го, а и аз самата съм го доказвал не веднъж. Не знам какво ме прихвана онзи петък, но повярвай ми, в мига в който облякох роклята и блузата и се отправих към теб се молех да го видя. Влязох във вас и го търсех с поглед, но след като не го видях… е, тогава ти дойде при мен в оазиса ти и ми наговори онези неща. В секундата в която чух да ми казваш, че Родриго ще ме откара при него, аз, да аз Ернанда, точно аз, забравих за Густаво и Флоренцио! Сякаш станах отново на 18, сякаш нищо друго нямаше значение. Просто исках да съм с този мъж. Неговата енигма, неговият магнетизъм ме плени. Не е само съня, който и двамата сънувахме, в него има нещо, сякаш, сякаш… - Мери си пое дъх докато търсеше точната дума и след като я откри продължи – сякаш не е оттук, сякаш не е възпитаван като тукашните мъже, сякаш никога преди не е живял тук! Разбираш ли ме? Той е различен Ернанда! Във вените му не тече кръв, а огнена лава. Сърцето му не бие с определен ритъм, а препуска като див мустанг в прерията. В очите му, да в очите му – кафяви, плътни и дълбоки не се чете „ОБИЧАМ ТЕ”, там пише с огромни букви „ЖЕЛАЯ ТЕ” и „ЩЕ ТЕ НАПРАВЯ ЩАСТЛИВА”. Този мъж за 48 час не е спрял да ме дарява с нежност и щастие. Всяко нещо, което направи – от свещите и камината които запали, през носенето на ръце до спалнята му, както и лудата нощ в която наистина ме накара да усетя екстаза повече от десетки пъти, та чак до неочакваното, за мен самата дори, лудуване в съботната нощ, когато просто ме погледна с онези дрехи и изрече толкова красиви думи, че ми омекнаха краката… Всичко това той не го направи ей така, за да ме спечели, а то просто извираше от сърцето му! Густаво никога не ме бе правила толкова щастлива – знаеш! Той… Той… Макс е специален, Ернанда! Аз искам да съм с него. Искам да го спечеля, да го завоювам, да го покоря, да съм неговия блян, но най-много искам да видя изписано „ОБИЧАМ ТЕ” в очите му! Обичам този мъж, скъпа и ще го спечеля, няма да се дам! Усещам се жива и това ме прави смела и най-вече – прави ме щастлива! – Мери спря скорострелната си реч и отпи от кафето си. Вгледа се в приятелката си, която не бе продумала и дума и я запита – защо мълчиш?

-         Защо мълча ли? Опитвам се да запомня всичко което изприказва, за да мога след време да го разкажа на децата ви с Макс.

-         Какви ги говориш?

-         Знаеш ли, Мери?  Минаха повече от 4 години откакто те катастрофираха. Видях те, гледах те, държах те в момента в който поставяха телата им в хладната земя. Седмица след това онази буря която отне и родителите ти. Видях как се срина. Чудех се как да ти помогна, но всъщност ти сама си помогна. Да, миличка – сама! Как ли? Просто ти се затвори в себе си, за да премислиш всичко, след това пое някакъв ритъм на живот. Аз настоявах да се срещаш с други, но ти отказваше, е сега вече разбирам защо – защото си чакала него. Чакаше Макс. Познавам те Мери! Ти не се хвърляш слепешката на всеки срещнат. Ти преценяваш мъжа, усещаш го. След като си одобрила Макс, след като сте прекарали толкова прекрасен уикенд, то аз съм повече от убедена, че той е твоят мъж, той е твоят принц на бял кон! Ти самата ми разказа как сте се любили под дъжда, а знаеш ли дъжда е бил част от буря повалила десетки дървета в града, прекъснала електричеството в няколко квартала. Ти мразеше бурите, а се отдаде в такава на мъж. Ти мразеше мъжете, а се отдаде на такъв! Радвам се за теб, мила! Време е! Продължи напред. Покори сърцето му и бог да му е на помощ, ако те излъже!

-         Благодаря ти, мила. Няма да ме излъже, той иска да ми разкаже всичко – усещам го, но просто не е дошъл момента. Съмнявам се да е скоро, но ще се радвам поне да откликва на чувствата ми, това ще ми е достатъчно на първо време. Дано си права, че той е моят мъж, защото това са сетните ми сили, на дали мога да понеса повече загуби в живота си.

-         Той е принца, миличка! Ще видиш! – каза Ернанда, подавайки банкнота на сервитьора за сметката.

-         Хайде да ставаме и да знаеш, че на обедната почивка ще ида да напазарувам и да подготвя някои неща у дома, т.е. няма да обядваме заедно!

-         Добре, днес ти е простено, но да смееш утре да ме отсвириш – мисли му! – каза Ернанда и двете се качиха в асансьора.

Мери и Ернанда влязоха във фоайето смеейки се ведро и жизнерадостно привличайки погледите на всички, които в този момент  пиеха кафето си там. Мери отвори стаята си и както всяка сутрин досега постави чантата си на закачалката и тъкмо се канеше да си включи компютъра, когато забеляза малка червена роза поставена на клавиатурата с прикрепена бележка към нея. Мери взе цветето и се вгледа в изящно оформената чашка, в няколкото листенца останали на стъблото, помириса я и се зачете в бележката: „Усмихнат и успешен ден ПАЛАВНИЦЕ!” тя се разсмя и побърза да излезе от стаята си запътвайки се направо към офиса на Макс. Почука и не изчака да чуе гласа му, а направо влезе в стаята. Завари го изправен до прозореца, гледащ в далечината.

-         Добро утро, Палавнико! – каза тя и се приближи към него.

-         Добро утро! – поздрави я на свой ред и той, след което я пое в обятията си и страстно я целуна – Успя ли да си отпочинеш тази нощ? – запита той след като устните им се отлепиха.

-         Да, успях и съм напълно готова за теб довечера. Уговорката ни остава, нали Макс? – запита го тя с пърхащи мигли.

-         Разбира се. Точно в осем часа ще съм при теб. Да нося ли нещо? Поне виното да донеса аз, може ли?

-         Да, ще се радвам да донесеш червено вино, прецени сам марката – каза Мери и след като си открадна още една целувка от него излезе кокетно от стаята му, извръщайки леко глава назад, за да чуе репликата му.

-         Изглеждаш страхотно днес! – каза Макс и й намигна с око!

-         Благодаря ти! – изчерви се на мига Марибел.

         Прелитането й през фоайето не бе останало незабелязано от Ернанда, която вече я чакаше пред вратата на офиса й, подготвила много въпроси. Мери й показа розата с бележката, разказа й съвсем набързо как са се поздравили за началото на деня, след което побърза да изгони приятелката си от стаята. Останала сама със себе си тя отдели няколко минути преди да започне да работи, за да планира внимателно деня си. Прецени откъде ще успее да купи най-добрите продукти, необходими й за вечерята, вгледа се в часовника и на ум пресметна, че щеше да й остане време и за да подготви поне част от ястията, както и да изглади покривката за масата.

         Денят течеше бавно и монотонно в офиса на фирмата. Макс претичваше от една стая в друга, подменяше клавиатури, мишки и принтери, които вече не работеха или просто се нуждаеха от подмяна. След това се захвана да пише отчета за Жан относно наблюденията си. Малко преди почивката за обяд той се обади на Родриго и двамата се уговориха да се видят при Дон Мигел за по една пица на пещ. Реши преди да излезе, да провери кои са най-добрите сортове вино. Отвори си един прозорец на компютъра, написа адреса на един сайт и се зачете внимателно. След почти десетминутно разследване той реши да купи вино ОПУС УАН (Opus One), което според ценители е най-хубаво. Изведнъж му хрумна идеята да  провери какво има в глобалната мрежа за Мери и след като намери списък с имената на служителите той потърси, за да види какво може да открие. Оказа се силно изненадан, когато не откри абсолютно нищо за нея в интернет, но това не го отказа от решението му. Записа си имената й, както и рождената й дата и се отправи към мястото на срещата. Бе решил някоя вечер когато има възможност да провери повече за нея. От доста време не бе проучвал така никой човек, но ето че старите навици се забравят трудно. Докато слизаше от асансьора все още водеше вътрешен диспут със самия себе си, дали наистина трябва да я проверява в интернет, не бе ли по-правилно да изчака тя самата да му каже тайните си. Така и не стигна до отговор и крайно решение в спора със самия себе си, защото на две пресечки от службата му го видя Родриго и двамата заедно влязоха в ресторанта на Дон Мигел.

         След като поръчаха по една пица, при това Макс изненада приятеля си с поръчката си на „малка” пица, Родриго реши да го поразпита малко:

-         И как мина уикенда ти? Дълго ли ме чакаше да дойда за мача?

-         Ще ти кажа аз на теб, дали съм те чакал дълго! Предател такъв! Как можа да ме излъжеш така? Защо не ми каза, поне да съм подготвен? Знаеш ли как крещях като ми позвъни тя на вратата. Мислех, че си ти и си правиш шеги с мен като не искаш да влезеш нарочно!

-         Стига де, Макс! Кажи ми, лошо ли постъпих според теб? Ти не би ли сторил така на мое място?

-         Няма спор, че си постъпил добре, Ро! Прав си и аз бих сторил същото за теб.

-         Ами да! Я се виж сега, та ти сияеш! Изглеждаш различно и дори поотслабнал малко. Затова ти се зачудих, че си поръча малка пица, а не голяма.

-         Да, определено съм поотслабнал, но умствено, след като позволих това да се случи. Сигурно съм полудял, но мамка му, чувствам се адски добре, а какъв уикенд си изкарахме с Мери.

-         Хайде де разказвай! Любопитен съм! – заразпитва го Родриго.

-         Добре, но няма да се впускам в подробности да знаеш! – каза Макс и след като отпи от колата си започна своя разказ – тъкмо бях започнал да се нервирам, че се бавиш още, а бях подредил масата в хола и изнесъл вино, дори мача бе започнал, когато чух да се звъни на вратата. Аз изкрещях да влизаш, мислейки че си ти, но след като чух отново да се звъни си помислих, че си правиш майтап с мен. Забързах се към вратата ядосан и пенясал, че се занасяш с мен точно когато съм най-нервен и притеснен, и тъкмо да ти се накарам едно хубаво когато отворих вратата и я видях да стои там – мокра, премръзнала от студ, с треперещи ръце свити пред тялото си, с пърхащи мигли излъчващи притеснение. Онемях, казвам ти! Едно на ръка, че не съм и очаквал да я видя – това няма и да го коментирам, а друго че никоя друга преди не бе правила такова нещо за мен. Знаеш ли как се почувствах, Ро? Почувствах се значим. Казах си: „Ето една жена в този побъркан свят, която е готова да преглътне притесненията си, да зареже шаблоните на поведение и да дойде да говори за това, което я притеснява!”. Стоях така почти минута докато тя не попита дали може да влезе. Докато тя се оправяше и вземаше душ, аз трябваше да бъда бърз и да оправя всичко във всекидневната – направих салата, поднесох хубави чаши за виното, сложих свещи, запалих камината и пуснах тиха музика. Тъй като нямах много време да мисля какво да говоря, как да поведа разговора, бях решил да импровизирам. На нея определено й хареса като видя как бях подредил стаята – горящите свещи, бумкащата камина, тихата музика и блюдата на масата. Отначало тя се опита да започне разговора, но сякаш се притесняваше защото все ме питаше глупави въпроси за времето, за какво ли не, но изведнъж сякаш събра сили и ме попита за съня ми. И аз направих същата физиономия, която правиш ти в момента – каза Макс, вглеждайки се в учуденото лице на Родриго – Реших, да използвам този повод за съня ми, за да поведа някакъв по-нормален разговор, след като и на мен не ми хрумваше нищо в главата. Разказах й подробно за съня ми и тя остана изумена от факта, че и двамата бяхме сънували един и същ сън. Да бе видял лицето й, приятелю! Толкова нежна, все още пърхаща с мигли, излъчваща с цялото си тяло сексапил. След кратки притеснения я поканих на танц, който се оказа най-незабравимия момент в досегашния ми живот. После я занесох на ръце в стаята си и натам няма какво да ти разказвам – засмя се той. В събота вечерта само като я зърнах в онези дрехи, които дори не бях забелязал че е носила когато бе позвънила на вратата ми, полудях. Казвам ти! Сърцето ми щеше да отвори кратер в гърдите ми като я зърнах. Толкова невероятно изглеждаше тогава. Ех Ро, защо?

-         Какво защо, бре Макс? – ядоса се приятеля му.

-         Защо се появи точно сега тази нимфа, този небесен ангел с кожа от фино кадифе, с кехлибарени очи и с най-възпламеняващите устни на света? Точно сега, когато нещата ми бяха започнали да се подреждат и аз да се успокоявам?

-         А ти кога искаш да се бе появила? В началото ли? Когато спеше над онази хлебарница в онзи прашен квартал? Или когато работеше по 20 часа в онази ферма за плодове? Точно сега бе момента да срещнеш жена като нея, но не само да  я срещнеш, а да я задържиш до себе си. Казвал съм ти го милион пъти, приятелю: Толкова силен, решителен и ненормален човек като теб не съм срещал през живота си!

-         Благодаря ти Родриго, дано си прав.

-         Не ме прекъсвай сега, аз те изслушах, нали? – каза Родриго и видя одобрителния поглед на Макс – Не познавам Марибел така добре, както познавам теб, затова думите ми ще са основно за теб. Това, което ти постигна за 4 години тук, никой друг не е успявал да постигне. Та ти се научи на ез… - Родриго спря виждайки смръщените вежди на приятеля си и си спомни, че не бе редно да говори за тези неща когато са на открито – Ти приятелю тръгна от дъното, при това от най-долното му стъпало, за което аз не бях и подозирал че съществува, а виж се сега? Работиш в елитна фирма, взимаш голяма заплата, имаш плаващо работно време, куп жени, от които да избираш в офиса, но най-важното имаш свободата и спокойствието което жадуваше в началото. Точно сега… ДА! Точно сега бе момента да се появи жена като Марибел в твоя живот! Не знам какво е преживяла, но предполагам, че няма да е нещо хубаво, съдейки по загрижеността на приятелката й която едва укротихме онзи ден в събота да не ви звънне поне стотици пъти. Това, което знам и което виждам в момента, е един нов Макс – жизнен, усмихнат, весел с искрица в очите. Изкарали сте невероятен любовен уикенд. Полудували сте на воля не притеснявани от никого и като изричам тези думи проумявам, защо купи това имение, сякаш си се надявал нещо подобно да се случи, а? Както и да е, не ми отговаряй, въпроса ми бе риторичен. Я се чуй само как говориш за нея – нимфа, ангел, нежна кожа, кехлибарени очи… откъде ти ги роди главата тези думи, а? Ще ти кажа, за да не се мъчиш – влюбен си, приятелю! Влюбен си! Призна ли й какво чувстваш, а?

-         Ти полудя ли, как ще й кажа такова нещо след една среща, а то не бе и среща, а по-скоро уикенд на нежност и страст между двама едва запознали се.

-         Уикенд, ама какъв уикенд! Не се излагай, какво те спира да й кажеш?

-         Искам да се опознаем преди това Родриго. Преди винаги съм казвал прекалено лесно думите „ОБИЧАМ ТЕ”, но живота ме научи, че тези думи се изричат само когато човек е сигурен в това което казва и ще може да понесе товара който идва с изричането им. С нея се разбрахме да си дадем време за опознаване. Да се виждаме, да излизаме, но за сега да не избързваме. В такава възраст сме и двамата, че не можем да си позволим нови грешки, поне аз не мога със сигурност. Ако трябва ще подтискам чувствата си колкото е необходимо, докато разбера че е дошъл момента.

-         А как точно ще го разбереш, Макс? Много сложно разсъждаваш, да знаеш. Живота е по-лесен според мен, но твоя воля.

-         Ще разбера когато видя в очите й, когато усетя в тялото й Тръпката и пожара, който сега разпалвам, да я изгаря до краен предел, когато видя очите й да ми казват, че искат и са готови да прекарат целия си живот с мен. Трудно е за обяснение, но се надявам да не се налага да чакам дълго.

-         Дано! И аз ти го пожелавам, но все пак не се впускай в толкова много разсъждения, просто се понеси по течението. Ако искаш да й кажеш, че я обичаш – кажи й го, ако не искаш да го изричаш – покажи й го, но никога не крий чувствата си от нея. Не е редно тя да ти дава любов, а ти да подтискаш своята. Аз виждам, че имаш чувства към нея, имаше ги още преди да я познаваш, когато бе само жената от съня ти. Още тогава я обичаше, а сега когато я видя от плът и кръв, какво? Уплаши ли се?

-         Да, Ро! Уплаших се! Уплаших се да не ме наранят пак, да не нараня аз толкова прекрасна жена като нея. Искам първо да се опознаем като личности, като характери и тогава вече ще говорим за нещо повече.

-         Ти си знаеш Макс, но помни думите ми – това е жената за теб. Така го усещам аз. Лика прилика сте си.

-         Да! Разбрах за думите ти, че е същата зодия като мен – предател такъв – каза строго, но с лека насмешка Макс – Как успяваш да разпознаваш зодиите, човеко?

-         Ами, не е трудно когато човек има много свободно време и пътува, а пък Дон Мигел ми нададе едни тежки книги за четене за зодии, за характери. Хайде да се нахраним, че не остана време. – каза Родриго.

-         Не ми бягай от въпроса, Ро! Кажи ми как разбра коя зодия е? – настоя Макс.

-         Налучках приятелю! Просто познавайки те теб и съдейки по това как би се държал ти в подобна ситуация си помислих, че и тя може да е същата зодия като теб, казах й го ей така, за да я успокоя, явно е имало ефект след като разбрах как сте си изкарали! Планували ли сте нещо за довечера, а? Я си признай?

-         Да, Ро! Покани ме да й гостувам на вечеря и ме помоли да остана да пренощувам при нея. Не я питах защо, просто се зарадвах да чуя тези думи. Знаеш ли, че до сега нито една жена не ме бе канила у дома й на вечеря, да се постарае тя да приготви храната, да ме съблазни, да ме прелъсти, да ме поглези. Винаги аз съм бил този, който е глезил докато отсрещната страна само се възползваше. Толкова години, Родриго, толкова години само мечтаех да попадна на такава като нея. Моля се на бог поне този път нещата да се получат.

-         Не се моли на богове, моли се на себе си да ти дойде акъла и да се отпуснеш най-сетне – магаре такова! – Каза му той строго.

-         Хайде да ядем, че трябва да купувам вино и още неща, които са ми в главата, а време вече не остана! – Каза Макс и двамата се заеха с пиците си.

         Мери се прибра направо у дома веднага щом настъпи края на работния ден и скорострелно се преоблече в стари дънки и тениска. На масата в кухнята все още стоеше дъската за рязане и ножа, които тя остави така следобяд когато се прибра да остави продуктите и да подготви нещата за вечерята. Извади от хладилника пилешките бутчета и поглеждайки в часовника, който вече сочеше 18:30, тя се захвана с приготовлението на основното ястие. Постави тиган с малко зехтин на дъното върху котлона и след като мазнината се сгорещи тя постави пилешките бутчета да се запичат, като ги оваля още веднъж в червен пипер преди да ги постави. На другият котлон кипна вода в която постави да се вари ориза. След като бутчетата започнаха да се запичат леко, тя ги извади оставяйки котлона включен и след минутка вече ги бе подредила на дъното на правоъгълна тава. В мазнината от бутчетата запържи съвсем за кратко нарязания на полумесеци червен лук и наситнения чесън. След минута към тях прибави чорисо, гъби и зелени маслини с бадеми. Продължи да ги разбърква в продължение на 2 минути, а след това добави домати от консерва, няколко подправки и виното. В бутилката с Херес бе останало точно колкото й бе необходимо за готвенето, като тя се чудеше до последно дали не използва бяло вино, тъй като преди време бе опитвала същата рецепта у Ернанда, но със сухо бяло вино и много й се бе харесал приятния аромат, който се носеше от нея. След кратко колебание смело изсипа виното и остави сместа да заври. През това време изключи ориза и го изсипа в гевгир, за да го облее със студена вода, запазвайки го от разваряване прекалено много. След като сместа кипна тя я изсипа в тавата върху пилето, покри всичко с фолио и го остави да се запича. Реши, че моментът е подходящ да си даде кратка почивка с няколко ягоди които искаше да опита, за да не се окажат безвкусни. Тя се наслади на свежия вкус, който ягодите оставиха в устата й и се зае с приготовлението на салатата. Накъса листата и ги постави в стъклена салатиера. Отдели малка част от ориза прибавяйки го към салатата, сложи царевица и консервата с риба тон. Дресинга за салатата: портокалов сок и соев сос, се охлаждаше в хладилника, където се озова и купата с подредената но неовкусена салата.  Видя че бяха минали 30 минути от както пилето и сместа се запичаха във фурната, тя махна фолиото и остави всичко да се запече още 15 минути. Часовника показваше 19:30. За да си спести малко време, тя включи таймера на фурната да се самоизключи след 14 минути и се отправи към банята. Отърва се от домашните дрехи, с които бе облечена поставяйки ги в коша за пране под мивката и взе душ. Сложи си от любимия парфюм, обу ефирно дантелено бельо и се зачуди с какъв тоалет да посрещне гостенина си. Някъде от дъното на едно чекмедже тя успя да извади много къса пола, но след кратко колебание реши, че ще е прекалено предизвикателна и ще изглежда много разкрепостена. Върна я и обу ластични сини дънки, които прилепнаха плътно по изваяните й крака. От горе облече бяла блуза с копчета, но й отне почти 5 минути докато реши точно колко от тях да остави разкопчани. Приведе се в приличен вид и след като се увери, че часовника показва точно 19:55, тя реши да седне докато Макс се появи. Масата в кухнята бе застлана с чисто бяла покривка. От едната страна на ъгловия кухненски диван бе предвидила да седне Макс, а тя от другата - в съседство с него.  Пред всеки един имаше по две празни чинии, сложени една в друга, като най-горната бе по-малка и предвидена за салатата. От страни на чиниите имаше съответния набор от прибори, а малко в страни от чиниите бяха поставени два свещника. В стаята се носеха тихи латино ритми, идващи от овална мини уредба. Мери държеше в ръцете си кибрит, който нервно превърташе с пръстите си. Точно в 20:00 на вратата се позвъни. „Момент моля!” каза тя и побърза да запали свещите и да загаси осветлението в кухнята. С бърза крачка се отправи към входната врата, а там я очакваше Макс с бутилка червено вино Опус Уан и малък пакет увит като подарък.

-         Точен си! – отбеляза усмихнато тя.

-         Спазвам си обещанията – каза той, след като събу черните си обувки и влезе в коридора.

Мери се вгледа в него, проследявайки го от глава до пети, сякаш бе някакъв експонат в изложбена зала. Носеше бяла риза с къс ръкав, с две разкопчани копчета най-отгоре, които разкриваха мъжествените му гърди, черен старателно изгладен панталон и мъжка чантичка за документи. Макс също я огледа от глава до пети, докато бавно се приближаваше към нея за да я целуне. Косата й бе спусната, небрежно разпиляна по фините й рамене, блузата й с две разкопчани копчета най-отгоре разкриваше меката й като кадифе кожа, както горната част на гърдите й, а впитите сини дънки придаваха много сексапилно оформен вид на бедрата и дупето й. Макс я сграбчи в обятията си, карайки я да се повдигне на пръсти и я целуна страстно, подавайки й малък пакет увит в червена опаковъчна хартия.

-         Това е за теб, палавнице!

-         Какво е? – запита любопитно тя?

-         Ще видиш! Отвори го, хайде! – каза той, гледайки как опаковката бе разкъсана мигом, а от вътре се подаде малка бяла картонена кутия. Мери я отвори и вътре откри малко порцеланово патенце, захапало червена роза в човката си – Видях колко ти харесаха моите патоци но прецених, че ще ми е трудно да се разделя с някое от тях, затова ти давам този умален дубликат с уговорката винаги когато пожелаеш да идваш у дома, за да виждаш оригиналите!

-         Страхотно е, Макс! Благодаря, наистина ме изненада много приятно. Бъди сигурен, че патоците ще са най-малкия повод, за да ида там – изрече Мери и го целуна страстно – хайде, ела да седнем на масата – подкани го тя, като тактично го остави да ходи пред нея. Макс отвори вратата на кухнята и в този момент усети как лампите в коридора изгасват оставяйки единствено светлината от двете свещи. Той се вгледа във внимателно подредената маса, в запалените свещи, в чашите, чиниите които бяха подредени сякаш се намираха в шикозен ресторант и онемя. Мери видя изумлението му и побърза да каже нещо, за да го успокои, но той я изпревари.

-         Как си успяла за има-няма два часа да направиш всичко това? Аха, ясно! Сигурно за това време си подредила само масата, а яденето ще дойде всеки миг по куриер от някой ресторант – каза шеговито той, но замря в мига, в който Мери отвори хладилника поставяйки салатата на масата и само загатна за гозбата във фурната леко отваряйки капака, за да излезе част от аромата в стаята – Добре! Признавам! Сготвила си сама! Невероятно! Мери, как успя за толкова време? Наистина не биваше чак толкова да се притесняваш, можеше само салата да сложиш и всичко щеше да бъде наред. – говореше той, опитвайки се да прикрие притеснението си.

-         Спокойно Макс! На почивката се прибрах и си помогнах мъничко. След работа се прибрах тук и ми бе останало само да сложа всички продукти и да оставя яденето да се сготви само. Не съм се притеснила, а не съм се и УМОРИЛА – каза подсмихвайки се тя и настанявайки се до него.

Макс наля вино в чашите, а през това време Мери му бе сложила от салатата и придърпа от купичката с дресинга, така че той да може да си постави колкото поиска. Той се чувстваше леко притеснен виждайки колко добре се бе постарала Мери, но освен това вътре в себе си много се радваше, защото за първи път жена правеше вечеря за него и то в собствения си дом. Чувстваше се желан и обичан в този момент. Гледаше я внимателно как тя разказва с подробности за рецептата на салатата, както и за основното ястие, но много силно впечатление му направи факта, че винаги когато той подпиташе за това - какъв е десерта, тя рязко сменяше темата. След разказа си за рецептите, Мери вдигна чашата си с вино и обяви тост: „Да пием за НАС, за едно ново начало, за много незабравими мигове, но най-вече да пием за теб – палавнико!” и двамата отпиха по глътка вино. Последва такава целувка, която всеки художник би отказал да нарисува, а всеки фотограф да заснеме, тъй като бе прекалено страстна и нецензурна.

-         Мери? – започна той – Всичко е прекрасно. Масата, свещите, тихата музика, създала си невероятно романтична атмосфера, която ме удиви до крайност. Салатата е много вкусна, а основното блюдо само от аромата който се разнесе щом отвори фурната ми подсказва, че ще е невероятно вкусно. Но всичко това – поспря се за миг, за да си поеме въздух той, но след като видя изписаното притеснение на лицето й побърза да продължи – но всичко това, скъпа ми Мери, бледнее пред твоя чар, твоята красота и сексапил.

-         Макс – каза Мери почти през сълзи и започна страстно да го целува – Макс, къде си бил през всичките тези години?

-         Подготвях се да се запозная с теб – отговори той, влагайки в тази шега повече истина отколкото някой би разбрал – Аз просто съм безмълвен пред това което виждам, Мери! Никога преди, никой не е правил нещо подобно за мен – вечеря, свещи, романтика. Имам само една молба към теб, ако ми позволиш?

-         Разбира се – каза тя, бършейки сълзите си със салфетка – каквото

пожелаеш?!.

-         Искам да ми покажеш жилището си докато е все още светло

навън. Миналият път не успях да го разгледам добре, може би само кухнята огледах с подробности, така че нея ще я пропуснем, пък и тук вече си спуснала щорите и загасила лампите. Моля те покажи ми цветята си и много държа да видя терасата ти, защото имам някои идеи за моята лоджия.

-         Хайде ела, ще ти покажа всичко, но ми отговори къде ти беше акъла вчера, че не го разгледа?

-         Акъла ми? Ами той все още спеше у дома прегърнал те на гърдите си – каза Макс и двамата се разсмяха ведро.

-         Ела, ще започнем от всекидневната – каза Мери и го поведе по не особено широк и дълъг коридор, който в ляво продължаваше към входната врата, а в дясно имаше врата с голямо матирано стъкло. Щом се отвори пред тях се разкри обширно помещение с не особено голяма секция с подредени книги и вази със сухи цветя по лавиците й, Г-образен диван, много цветя в единият ъгъл и канапе с масичка в другия. Макс се запъти към канапето и видя книгите поставени върху масичката.

-         И аз съм чел тези книги преди много години. Подарих ги след това на Дон Мигел – който държи пицарията, в която се запознахме официално, а не чрез сънищата си – каза той. – Тази малката е много интересна, като я прочетеш ще се радвам да чуя твоето мнение за нея – говореше той, като в думите си влагаше мисълта за творческата стойност на тези произведения.

-         Да, именно той ми ги даде преди време. Каза ми, че са полезни и ще ми дадат много отговори, но така и не разбрах защо малката няма заглавие? – заинтригува се Мери от новината която чу току що.

-         Ще разбереш когато я прочетеш. Тогава ще дойдеш при мен и аз ще ти обясня каква е тази мистериозна книга – каза Макс и се засмя.

-         Добре, но да знаеш, че си като клонинг на Дон Мигел. Той ми ги говори същите глупости. Да не сте роднини случайно?

-         Не, Мери! Не сме. Спокойно, отговорите идват един по един, така както се строи пътека – полагаш камък по камък – каза Макс, излизайки на терасата й – имаш страхотен изглед оттук, а цветята ти са просто невероятни. Охо, имаш и финикови палми? – каза той, но чак като повдигна глава видя, че Мери я нямаше там и той притеснено започна да я търси – Мери? Къде си? Къде изчезна?

-         Тук съм! – каза тя подавайки се от вътрешността на стаята държаща палмата, която бе подготвила за него – Това е за теб, Макс! Предположих, че ще ми подариш нещо, пък и исках да имаш нещо мое в стаята си, затова ти я подарявам с молбата да я поставиш в спалнята си и щом я погледнеш да си мислиш за мен.

-         О, Мери! Чудесна е! Господи, ти си невероятна! Как разбра, че харесвам палми?

-         Не беше особено трудно, защото получих много жокери. Първо -обичаш да пускаш пернатите си приятели на разходка докато лежиш под палмата в градината си. Второ - заведе ме и мен там. И трето, а може би и най-важното – правихме любов под същата тази палма.

-         Невероятно! – каза Макс и подари на Мери още няколко от страстните си целувки на фона на залязващото слънце, след което влязоха и се запътиха към кухнята, като пътьом тя му показа банята и спомена, че неговите плочки й харесват повече от тези които тя бе избрала. Макс хареса идеята за тоалетната да се минава през банята, защото определено бе нестандартно решение, а всички иновации му се понравиха особено много.

След половин час двамата седяха отново на масата пред вкусните блюда, които тя бе поднесла. Разговорът им вървеше особено весело, но Макс усещаше сякаш тя иска нещо да му сподели, но се притесняваше да го направи. Той се опита на няколко пъти да поведе разговора в различни посоки с надеждата да улучи темата по която тя имаше нуждата да говори, но след като не успя, реши просто да я попита:

-         Мери, има ли нещо което те притеснява или за което би искала да говориш с мен? Усещам сякаш нещо те тормози.

-         Макс! Как… остави това… Да, наистина има нещо за което искам да говорим, но ми е адски притеснено да го сторя.

-         Добре, нека ти помогна като кажа, че с радост ще те изслушам каквото и да е това което толкова много те притеснява да ми кажеш, знай че аз мога да го понеса и ще се радвам да го споделиш с мен. – каза той, придръпвайки я до себе си докато тя не сложи главата си на гърдите му. Той започна да я гали нежно по косата, а тя заговори с тъжен, тих и унил глас.

-         Макс, страх ме и то много, но аз наистина изпитвам все по-силно привличане към теб. Оценявам, разбирам и приемам това, което ми каза под палмата, че не бива да бързаме, но исках да ти кажа, че…

-         Какво има Мери?

-         Исках да ти кажа, че аз… аз… аз… се влюбвам в теб – каза тя и се разплака.

-         Мери, и аз се влюбих в теб, още когато те сънувах те заобичах. Мен също ме е страх, аз също имам своите притеснения и именно затова исках да не бързаме, но това не означава да не се обичаме. – каза Макс, след което я накара да седне в скута му с лице към него и държейки я с ръце поставени на бузите й, той каза: – Обичам те, обичам те толкова много, че още не вярвам дали всичко това е истина и реалност, а не сънувам отново.

-         И аз те обичам, Макс! Господи, колко много те обичам! – каза Мери, а целувките й бяха огнени и дори сълзите достигащи до устните й не можеха да ги охладят – не вярвах, че ще мога някога да обичам така, мислех си че няма толкова силни чувства, че не съществува мъж, който да пробуди в мен такава романтика, такива емоции и страсти. Но ти си реалност, скъпи Макс, аз също съм реалност. Нека градим заедно нашето бъдеще! Нека изградим едни здрави основи, върху които да поставим след това началото на нещо вечно. Моля те, Макс! Моля те!

-         Добре, Мери! Така го искам и аз, това е и моето желание – камък по камък ще изградим основите на нашето съвместно съществуване. Обичам те и нека този уикенд който отмина да е първият камък който заедно ще поставим, става ли?

-         Точно така! – съгласи се с него тя и долепи главата си до неговата – нека се опознаем малко по малко, нека си дадем време да възприемем другия такъв какъвто е, въпреки че аз те харесвам такъв, какъвто те видях тези дни и нямам намерение да променям нищичко от теб.

-         Аз също те харесвам такава, каквато те видях през тези няколко дни, скъпа моя. Не искам да се променяме, а според мен не е и необходимо, защото ние гледаме в една посока, а това само по себе си ни сближава още повече. Хайде сега нека вдигнем наздравица за нас – каза той, подавайки й чашата с вино.

-         За нас! За новото начало, на нещо хубаво и истинско! – каза гордо Мери и отпиха.

Миг след това тя започна да целува Макс по шията с изгарящите си  устни, а той не спираше да милва косата й, да плъзга ръка по тялото й опипвайки стегнатите й крака, талия и ханш. Устните му започнаха бавно да я целуват зад едното ухо, докато тя не се сдържа и се изправи изведнъж държейки го за колана на панталоните. Поведе го към спалнята си. Пред очите му се откри смайваща гледка – десетки свещи разположени на различни места в стаята осветяваха помещението в приятна и топла светлина. В стаята се носеше свежия аромат на ягоди, които Макс забеляза поставени в купа до леглото заедно с флакон от сметана под налягане. „Това е десерта ти, скъпи” - каза Мери и го бутна на леглото. Мекият матрак пое падащото му тяло, омекотявайки го с няколко подскока нагоре надолу. Мери не бързаше изобщо да започва играта си с него и съвсем бавно угаси почти всички свещи оставяйки само една да мъждука едва, едва на малката масичка върху която бяха поставени ягодите. След това тя започна бавно да съблича дрехите си под погледа на Макс, който имаше вид на подивял бик, чакащ да излезе на арената. Тя разкопчаваше копче по копче блузата си и след като я свали, я завъртя и захвърли на някъде. Последва събуването на дънките й, което бе придружено от ритмични поклащания в ханша. Стоеше на разстояние от леглото така, че да може Макс спокойно да гледа, но да не може лесно да я докосне. Стегнатият плат се спусна бавно в краката й. Останала само по прашки, тя започна да движи ръцете си влудяващо по тях, прокарвайки пръстите си така, както Макс бе правил предните дни. Това го накара да полудее от екстаз. Имаше усещането, че ще експлодира. Мери не спираше да движи ханша си бавно и ритмично като танцьорка на ориенталски танци. Пъхна пръстите си под материята на прашките й и бавно ги свали, като след това обръщайки се с гръб към лежащия и невярващ на очите си Макс разкопча и сутиена си, който също се озова на земята. Танцувайки без музикален съпровод, само на фона на една мъничка свещ, тя караше Макс да помръдва нервно в желанието си да я докосне, но тя не спря. Постави ръце на гърдите си и ги плъзна бавно по корема си. Меката светлина, която падаше от свещта озаряваше изящно нежните форми на тялото й. Косата й изглеждаше малко по-тъмна на тази светлина, но все още много обемна и чуплива, а гърдите й които се поклащаха в ритъма на танца й със сочните си и големи зърна рисуваха чудни сенки на стената й на фона на леката светлина. Тънките й глезени, от които се извисяваха краката й с малки подбедрици и изключително сочни бедра се повдигаха едва, едва, за да пристъпят с крачка напред. Тази картина на дивно красивото й тяло, танцуващо на фона на мъждукащата светлина от свещта влудяваше Макс. Сякаш уцели точния момент когато той вече не издържаше само да гледа и се доближи бавно до него с думите: „Няма само ти да имаш хубави спомени в твоя дом с мен!”. Започна да плъзга пръстите си по панталоните му опипвайки колана му и докато той правеше отчаяни опити да я придърпа към себе си с ръцете си поставени на гърба й, тя вече се бе справила с токата и бе разкопчала копчето. Чу се звука от смъкващия се цип, а устните й жадно зацелуваха бялата материя на боксерките му. Пръстите на ръцете й смъкваха панталона му на долу, като той не се наложи дори да се повдигне, а останал все така легнал по гръб на леглото с крака опрени в пода. Тя го дари с много целувки по краката, като докато правеше това го завъртя и ги постави на леглото. Изпънал се по цялата дължина на мекия  матрак, Макс лежеше с бумкащо в ушите му сърце и не вярваше, че всичко това бе истина, че тази жена таи у себе си толкова много нежност и страст, и в този миг той се наслаждаваше на любовта й с цялото си същество. Мери събу чорапите му един по един, след което бавно свали тениската му забивайки нокти в гърба му, за да се повдигне. С лявата си ръка тя започна да гали гърдите, шията и лицето му, докато с дясната проникна под боксерките и започна да възбужда  мъжество му. Сведе главата си напред и коленичи в краката му, като едновременно с това смъкна и боксерките които щяха да се пръснат по шевовете от напиращата в него страст. Започна да прокарва езика си по цялата му дължина, бавно и едва докосвайки го с върха, а с пръстите не спираше да гали тестисите му. Впи сочните си устни в неговото напращяло мъжество, което изведнъж потъна цялото в устата й, карайки го да извръща глава назад и да мърка като див рис. Устните й не го изпускаха и за миг и го поглъщаха жадно при всяко движение, а езикът й играеше и лудуваше по всеки възможен начин. Макс вече не издържа, изправи малко торса си и с едната си ръка накара Мери да завърти сексапилно оформеното си дупе към лицето му. Езикът му се развилня като ураган препускаше нагоре надолу и влизаше навсякъде без да се притеснява. Ту проникваше в горещата й утроба, ту пък едва успяваше да се вмъкне в тесния отвор на дупето й. След време той впусна в надпреварата и пръстите си, усетил как Мери го влудяваше като го засмукваше с устни. Телата им се тресяха от екстаз, когато тя изведнъж спря и седна до него на леглото. Взе от масичката флакона със сметана и му каза: „Тази нощ ти си моят десерт!”. Разклати здраво металната опаковка и след като махна капачката започна да изписва на гърдите му ОБИЧАМ ТЕ, след това посипа с обилно количество сметана и неговата мъжественост. Грабна купичката с ягоди и ги нареди старателно върху вече поставената сметана. Грабна една ягода и държейки я за дръжката загреба малко от сметаната, която бе върху гърдите му и я поднесе към устните му. Той понечи да я захапе, но тя бе по-бърза от него и успя да я отдръпне. Тя премина с нея по очите, носа и бузите му оставяйки бяла сметанена диря, след това я поднесе към устните си целуна я и я постави върху голямата купчина сметана излята на мъжествеността му. Започна с устните си да почиства всяка следа от сметаната по лицето му, като щом приключи с бузите премина по устните му така жадни да усетят нейните. Езиците им се задуелираха в нощта, а телата им помръдваха завладени от дивен екстаз. Тя попи с устни всяка сметана от гърдите му, като ягодите поставени отгоре му поднасяше захапала с устни дръжките им. Не след дълго единственото място което бе останало със обилно количество сметана и ягода отгоре бе мъжествеността му. Тя взе ягодата, захапа я наполовина с устните си, като правеше това изключително бавно и гледайки право в него сякаш му казваше какво го очаква след миг. След това поднесе останалата част от ягодата към устните му, а той послушно и лакомо я изяде. Тя прокара езика си през сметаната, облиза устните си на няколко пъти и после пое намазаното с обилно количество сметана негово мъжество в устните си. Тя издаваше мъркащи стонове, звуци на задоволство и жажда за екстаз, а той едва се сдържаше вече когато тя скочи отгоре му, прилепяйки плътно тялото си до неговото и напътствайки го с ръката си към меката й утроба. Усещането да чувстват най-нежните и възбуждащи части на другия ги караше да викат и крещят с пълно гърло. Мери го бе възседнала както се обяздва див жребец, като какъвто го възприемаше в този момент, поради неспиращите му целувки по гърдите й, както й масажиращите движения на ръцете му по гърба, дупето и бедрата й. Той се отдръпна за момент и след краткото съвещание което проведоха очите им се насочи към стегнатия отвор на дупето й. Проникна бавно в нея, като не спираше да я възбужда със страстните си целувки в които активна роля играеше и езика му. След като успя да влезе целият, а тя буквално извика с пълно гърло извръщайки глава назад от екстаз, той започна да налага лудешко темпо, което я подлуди до краен предел. Тя не спираше да крещи името му и да повтаря, че го обича с цялото си сърце. В мига, в който той се канеше да свърши, тя усетила засилващите се пулсации, скочи от него и го пое с устни изпивайки всяка капчица с жадните си устни.

Часът бе почти 1 когато двамата се прегърнаха и заспаха сгушени един в друг. Мери положи отново главата си на гърдите му, а Макс се бе излегнал по гръб и с ръце прегръщащи любимата му. Върху тях имаше мека завивка, а в стаята бе настанал блажен мрак. Сънят повали двамата влюбени от раз и ги понесе през прерията от емоции и страсти.

Денят настъпи с хубав огнен изгрев, който освети сградата в която се намираше апартамента на Мери. Двамата продължаваха да спят сгушени един в друг. Мери бе легнала на дясната си страна, а Макс я бе обгърнал с лявата си ръка поставена върху лявото й бедро. Часовника тъкмо щеше да нададе силния си звън, известявайки началото на новия ден, когато нежната й ръка го изключи преди да е успял да произведе и звук. Тя се усмихна като усети топлата му ръка поставена на ханша си, както и от спомените за изминалата нощ. Усещаше топлия му дъх във врата си, допира на тялото му до своето и реши да се наслади още минутка-две на тези приятни усещания. Плъзна много внимателно ръката си по неговата и внимателно се опита да я премести, за да успее да се измъкне от леглото. При първия опит той леко се размърда, но не успя да се събуди, а тя спря за миг и си спомни как преди няколко дни се бе събудила в леглото му, прегърнала възглавницата му и се засмя. Изпъна тялото си като струна и започна бавно да се плъзга надолу, придръпвайки леко възглавницата си, така че ръката му да остане на същото ниво и той да продължи да спи. След няколко минутен бавен слалом към долния край на леглото тя успя да се измъкне незабележимо, оставяйки го да спи положил ръката си върху възглавницата й. С тихи стъпки тя успя да се измъкне от стаята си все така гола и с мека кожа ухаеща на снощните им ласки. Отправи се направо към кухнята си където поизми съвсем грубо чиниите от снощи и ги постави всичките в съдомиялната. Извади от хладилника плик с кифлички и го сложи да се затоплят в микровълновата фурна, а тя направи две силни кафета. От останалите портокали изцеди пресен сок и поставяйки всичко това на малък поднос реши да върне жеста му със закуската в леглото. Влезе почти на пръсти и постави подноса на леглото, където до преди миг лежеше тя. Взе една ягода която бе открила в хладилника и я плъзна по устните му, а след това я спусна по шията и гърдите му. Седна върху него и започна бавно го да целува по устните, държейки ягодата с ръката си. Той отвори очи и продължи целувката, която тя бе започнала. След което отхапа цялата ягода и излягайки се по гръб тя успя да се настани удобно върху него, изпъвайки тялото си плътно долепено до неговото.

-         Добро утро, поспаланко! – каза тя с усмивка на уста, след което отново го целуна.

-         Добро утро, палавнице! – Отговори й той след като устните им се отделиха.

-         Какво ще кажеш за едно кафе и топли кифлички в леглото?

-         Умирам от глад но най-напред бих се радвал на едно горещо кафе – каза Макс.

         След като тя слезе и се излегна до него двамата започнаха да закусват отпивайки жадно от кафето. Мери използваше всяка възможност, за да се притисне по-плътно в него, да го целуна или просто да го милва с пръстите на ръката си. Той определено харесваше да бъде обгрижван така, тя го караше да се чувства желан, искан и обичан, пък и винаги бе мечтал за такава утрин, а ето че сега тя я сбъдна. След закуската Мери отиде да вземе душ в банята си, но Макс реши, че е редно да се реваншира за прекрасната закуска и влезе при нея. Тя тъкмо разтриваше със сапун тялото си в душ-кабината когато вратата на банята се отвори и вътре влезе той. Плъзна двете стъклени врати на кабината и след като ги затвори след себе си грабна сапуна от ръцете й започвайки нежно да го разтрива по цялото й тяло. В малката душ кабина двамата се побираха изправени плътно един до друг, долепили телата си. Мери се почувства неземно щастлива когато той остави сапуна на малка стъклена лавица, спусна мъжествените си ръце обхващайки дупето й, усещайки как пръстите му силно се впиват в меката кожа, той я повдигна сякаш бе перце, тя инстинктивно уви краката си около ханша му и долепи глава до неговата, а той прошепна: „Обичам те, палавнице! Благодаря ти за страхотна вечер и невероятното събуждане!” Точно когато устните им бяха на милиметър разстояние едни от други и щяха да се слеят в най-страстната, огнена и луда целувка, тя усети как той проникна дълбоко в нея и изохка от удоволствие. Изпъна краката си опирайки ги в стъклото на душ-кабината, а той опря гърба й в плочките на стената. Тласъците му я караха да крещи от удоволствие, да забива ноктите си в гърба му, а с устни смучеше врата му сякаш бе вампир. В един момент тя изкрещя с цяло гърло усетила как екстаза й бе във връхната си точка, след което се отпусна и бавно стъпи с крака на пода. Накара Макс да клекне – една не особено лесна задача в малката кабина, но все пак той успя, след което тя застана зад гърба му и сведе глава пред неговата молейки го да се изправи. Бедрата й бяха провесени зад гърба му, той я държеше със силните си ръце за ханша й, докато тя впиваше устни в неговото мъжество провесила главата си надолу. Макс вкусваше от нейната нежност, която се бе отделила след екстаза й, попиваше я с устните си, целуваше я, прокарваше езичето си и я влудяваше още повече. Тя го бе хванала с ръцете си и го масажираше усилено, облизвайки върха на главичката с езичето си. В мига в който усети как краката му започнаха да съкращават мускулите си, а пулсациите станах по-чести и силни тя го пое целия в устни засилвайки движенията на ръката си с която го бе обхванала докато не усети как топла течност се излива в устата й. Двамата продължиха душа си като взаимно се натриваха със сапун и се възползваха от всяка възможност да си дарят целувка и ласки.

         Часът вече бе 8 когато двамата с Мери се отправиха към имението му, за да нахранят неговите пернати приятели, които ги чакаха подредени едно до друго зад оградата и надаваха жален крясък. След като Макс им сложи двамата ги гледаха в продължение на няколко минути как лакомо нападат храната, която им бе предложена – смески, малко стар хляб и ронена царевица. Мери се отправи към стаята на Макс и постави саксията с палмата в близост до вратата, водеща към лоджията му. Макс смени дрехите си като обу светло сини дънки и облече червена риза с къс ръкав. След което двамата се отправиха към работата си. Влязоха в сградата хванати ръка за ръка смеейки се с пълно гърло и дори не забелязаха махащата им усърдно Ернанда, която бе седнала с други колежки в кафенето. Останали сами в асансьора, Мери целуна Макс по устните пожелавайки му спокоен и успешен ден, като се разбраха довечера той да й помогне с почистването и подреждането на дома й, а след това да излязат на официална вечеря: „Не сме имали първа официална среща в ресторант, затова не приемам отказ, палавнице” - настоя той. На почивката в 13 той пожела да я заведе из магазините, за да й купи хубава официална рокля, тъй като тя изтъкна това като причина и свое притеснение за срещата им.

         След като Мери разказа накратко за разговора си с Макс снощи, тя силно я прегърна и се зарадва искрено за приятелката си пожелавайки й скоро да каже още по-радостна новина. „Наслаждавайте се на тези първи месеци миличка, защото те са най-хубавите, изпълнени с любов, страст, нежност и спиращи дъха мигове” - каза й Ернанда. За пръв път откакто двете се познаваха тя виждаше пламъка на истинската и изгаряща любов в очите на Мери. Тя продължи с приятелските си напътствия към нея: „И да не забравиш, че в любовта освен да даваш, трябва и да получаваш скъпа! По думите ти няма проблем в този аспект, но аз съм длъжна да ти кажа. Много се радвам за вас двамата, така си пасвате с него, че никой и нищо не би могло да попречи на вашето пълно щастие. Опознай го добре мила, прекарвай повече време с него, излизайте заедно, виж как се държи в реални ситуации и не спирай да го изпитваш и проверяваш за чувствата му към теб”. Гласът й звучеше като на майка, което много радваше Мери и я караше да се смее безспир. „Просто искам да съм с този мъж, скъпа! За първи път се чувствам така силно обичана, така желана и щастлива. Ще направя всичко по силите си, да бъдем заедно!”  - каза Мери, а очите й блестяха от щастието което бушуваше в тялото й.

         В офиса на Макс влезе Родриго, който той почерпи с кафе и се разговориха. В мига, в който Родриго научи, че приятелят му най-сетне се бе осмелил да й каже че я обича се засмя и зарадва искрено, стискайки десницата му.

Макс сподели с приятеля си, че за пръв път се чувства щастлив и истински обичан, че начина по който Мери се държи е точно това което той винаги е искал и мечтал. Усетил как пламъка в очите му бе прераснал в истински пожар, Ро каза на приятеля си: „Много се радвам за вас, Макс! Наистина съм убеден, че вие сте създадени един за друг. Единствено не трябва да позволяваш на миналото си да ти влияе на поведението. Знаеш какво имам предвид! Тя е Мери и е това, което СИ ТЪРСИЛ ЦЯЛ ЖИВОТ. Именно затова не бива да се държиш особено или странно, не бива да се променяш, просто се запази какъвто си. Другото само ще си дойде приятелю!” Макс му благодари и двамата продължиха да обсъждат различни теми, като не пропуснаха и вечния диспут за новата кола. „Виж, Ро, ако оцелея до рождения си ден, ако между мен и Мери нещата потръгнат до тогава, ти обещавам, че не само ще купя кола, но и ти пръв ще се повозиш с нея!” отговори ми той и се засмя.