по пътека водеща към нещо,
потънал в тишина просто да вървя,
без значение къде и кога.
В град с хора безброй не искам да вървя,
някак празна чувства се моята душа,
през малкото село мисля да продължа
към онази пътека в подножието на върха.
В полите на старата планина вие се път един,
с обрасъл калдъръм води той към място от вечността,
някъде там в подножието на големият връх
искам да спра, да поседна и душата си да освободя.
Да се излегна сред тучните поля,
да откривам фигурки сред облаците на небта,
потънал в тишина да се отпусна и да полетя
сред пухкави облаци в синьото небе.
Щом час отмине искам пак на полянката да се приземя,
от извора вековен студена вода да отпия,
моята душа пак към сърцето си да пришия
с дивите цветя да й направя пролетна носия.
Изгубен отново да открия себе си,
ранен отново да излекувам раните си,
тъжен отново да нарисувам усмивката си,
без посока Нещо да открия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар