Имението на страстта - Глава Тринайста

Глава 13

         Четвъртъка бе радостен ден за Мери и Макс, защото те отново бяха заедно в имението му. Някъде около обяд Родриго ги докара, като строго нареди на Марибел да не му дава да работи нищо и да си почива. Докторите бяха предписали куп хапчета и му бяха казали да лежи поне още ден-два преди да се върне към нормалния ритъм на живот. Лявата му ръка бе с раменна препаска, която я придържаше свита пред гърдите му. След 5 дни трябваше да я свали, но дотогава не биваше да прави никакви движения с тази ръка, за да може да се възстанови правилно. Мери си бе пуснала отпуска, за да бъде до него неотлъчно и да му помага.

         Малко след като обядваха двамата решиха да се порадват на ноемврийското слънце и след като Мери направи по кафе седнаха на задната веранда. За разлика от нея, той не се чувстваше притеснен, че се връща в дома си, който преди дни се бе превърнал в местопрестъпление. Макс се радваше, че си е у дома и не виждаше основателна причина да се притеснява. Обясняваше си стрелбата като грешен изстрел на някой ловец или хлапета които са си играели с оръжие, това казваше и пред Мери, за да не я притеснява допълнително. Въпреки всичко обаче той бе твърдо решен да затегне сигурността в имението си като постави охранителни камери, че дори мислеше да вдигне по-висока и масивна ограда по съвет на Родриго. Мери обаче бе притеснена за сигурността им въпреки уверенията му, че всичко ще бъде наред и повече няма да се случи нищо подобно. Тя сподели с него това, а той просто я придърпа към себе си, карайки я да седне в скута му и след като я целуна нежно и страстно каза: „Нищо и никой няма да ме раздели с теб, любов моя! Толкова дълго те търсех, толкова време те чаках, толкова път извървях докато те открия, че няма сила на земята способна да ме откъсне от теб!”. След това което чу, тя определено се поуспокои малко, но въпреки това тактично му предложи: „Скъпи, ако нещо подобно пак се случи докато съм бременна или по-лошо като си имаме дете, няма ли да е по-добре да живеем в града? Аз имам апартамент, който е достатъчно голям, обзаведен и в близост до центъра. Има много хора около мен, ще можем да ги повикаме на помощ при нужда?”отговорът му бе още по-успокояващ от предните му думи: „Обещавам ти, че ако се случи още нещо което да застраши сигурността и спокойствието ти, на секундата ще се преместим в твоя апартамент на секундата и това ще ни бъде като вила за през ваканциите.”

         Двамата се разбраха утре вечер да повикат приятелите си, за да довършат празненството по случай рождения ден на Макс. Мери започна да подрежда багаж в шкафовете, а Макс извади лаптопа си от тайната стаичка и се излегна удобно в леглото си. Започна да търси информация за Армандо – момчето от историята на Дон Мигел. Стори му се любопитна и реши, че все някъде из интернет ще има нещо по този въпрос. Отначало откриваше само исторически данни за района, различни художници и творци, но след като влезе в сайта на местния вестник той се зачете внимателно. В един от разделите имаше стари броеве, които за да бъдат запазени бяха сканирани и качени в интернет. Макс намери статия от преди 29 години, в която се разказваше за случката в имението. Всичко бе точно както го разказа стария Дон Мигел, като заглавието на статията започваше с думите „Една година от смъртта в имението Амадор”. Макс се разрови в следващите броеве и след почти половин час четене накрая откри, че въпросният младеж Армандо е бил намерен мъртъв две години след инцидента, самозапалил се оставяйки предсмъртно писмо. Първата мисъл, която мина през ума му щом прочете това, бе: „Какъв прекрасен начин да изчезнеш завинаги”. Вродената мнителност в Макс го караше да разсъждава нестандартно в подобни ситуации. Размислите му го отведоха до заключението, че все пак има вероятност въпросният Армандо да е все още жив. Защо обаче го преследваше? Дали стъпките, които бе намерил преди дни в имението му също са негови? Ако той влиза ненаказано в собствеността му, това може да изплаши Марибел, а Макс не би го допуснал. Реши че поставянето на охранителни камери може да му донесе глътка спокойствие занапред, пък и от доста време обмисляше това. Влезе в един интернет сайт и след 30 минути вече бе поръчал 15 охранителни камери и съответната апаратура за работа с тях. Преди години той се бе сблъсквал с подобни техники и знаеше много добре колко полезни са при разследвания и за охранителна дейност. Реши да купи и сензори за движение както и прожектори на слънчеви батерии които да реагират щом нещо се раздвижи. Направи поръчката по интернет, като малко след това от фирмата за доставки му се обадиха, за да потвърдят кога и къде да бъде доставено всичко. Утре сутрин в 10:00 всичко щеше да е пристигнало пред входната му врата и той трябваше само да го монтира.

-         Скъпи, какво правиш? С кого говори? – запита го Мери, влизайки в спалнята.

-         Поръчах охранителни камери и сензори за движение. Никой повече няма да нарушава спокойствието на моята любима – каза ведро той.

-         Това е хубаво, но кой ще ги монтира?

-         Аз ще ги монтирам, спокойно!

-         А не! Докторите казаха да не си движиш ръката изобщо. Ще се обадим на Рафаел, Ернанда ми спомена днес, че утре бил почивка.

-         Добре става.

-         Много бързо се съгласяваш с мен – попита го кокетно тя, лягайки до него на леглото.

-         Ами ако не си забелязала съм малко уязвим и зависим от твоите грижи. – каза на свой ред Макс и придръпвайки я с дясната си ръка към себе си я целуна нежно по устните, като не пропусна дори да си поиграе с езика й.

-         Виждам, че почваш да оздравяваш вече палавнико – определено това бе първата усмивка на лицето й след стрелбата по него.

-         Виждам, че и ти започваш да се успокояваш.

-         Доктора каза да не си движиш ръката, нали така?

-         Точно така – отговори Макс учудено.

-         А да е казвал нещо друго за останалите ти подвижни части на тялото?

-         Не, не мисля.

-         Щом е така, ти предлагам да потренираме един специален мускул – каза тя пъхайки ръката си под панталоните му.

С внимателни движения на тигрица дебнеща плячката си тя свали дрехите му и започнаха страстна любов. Мери бе ненаситна за неговите ласки, дори сега когато той не можеше да си движи лявата ръка, тя копнееше и жадуваше да го люби диво и страстно. Винаги когато правеше любов с нея Макс се чувстваше на седмото небе, защото всичко което някога бе мечтал да прави в любовта, да експериментира и опита тя му позволяваше, а най-важното харесваше много. Силните викове и стонове които издаваше докато се любеха го възбуждаха до краен предел, а изящно изваяното й тяло отговарящо перфектно на неговите изисквания: среден ръст, добре оформени и не особено големи гърди, но с големи зърна, пухкаво дупе, крака които са тънки в глезените и с пищни бедра, коса която е буйна и в тъмно кестеняв цвят, я правеха влудяваща за него. Само докато я гледаше как подрежда различни дрехи в скрина и гардероба, облечена с червена копринена нощница се възбуждаше, а щом го целунеше вече бе готов да изживее с нея най-невероятната страст, която нявга бе съществувала. В тихата спалня потънала в полумрака тя го бе яхнала както жокей обяздва необяздван жребец и с пълно гърло крещеше от екстаз и наслада. Толкова много страст и влечение изпитваше към него, че ноктите си които бе забила в гърдите му почти пробиваха кожата му, но той не усещаше тази болка, а единствено изпитваше вдивяваща страст. Откакто й бе предложил брак тя бе твърдо решена да има дете от него. Не можеше да си обясни това свое желание, но го усещаше и чувстваше с цялото си същество и именно заради това всеки път го оставяше да свърши вътре в нея дори след положителния тест за бременност. Физиономията на лицето му при това действие, както и всяка негова визуално показана емоция я даряваха с толкова много щастие, че единствено думите „Обичам те”, които той изричаше непрестанно можеха да го изместят. И сега тя му позволяваше да твори с нея, да експериментира, подпряла се с ръце на таблата и коленичила, той неуморимо я даряваше със своята дива страст. Свободната му и здрава дясна ръка я галеше по дупето и гърдите, а устните му целуваха гърба и с такава нежност, че при всеки техен допир тя изкрещяваше с цяло гърло: „НЕ СПИРАЙ! ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ ДА СПРЕШ”, а гласът и отекваше в стаята. подивяла от страст тя го накара да стане прав стъпвайки на пода, след което коленичила на леглото и отново му се предложи, възбудена, влажна и жадна за неговата луда страст, за неговото мъжество което се канеше да експлодира. Щом усети как главичката му прониква в нежната й утроба тя замижа с очи, а когато целият бе вътре и започна с бавни, но ускоряващи се темпове да се движи напред и назад, ту изваждайки го целия, ту прониквайки надълбоко и до краен предел, тя извикваше с цяло гърло: „МААААААААААААКС Не спирай! Обичам те! ИСКАМ ТЕ! ГОСПОДИ, КОЛКО ТЕ ИСКАМ! ЖЕЛАЯ ТЕ ЛУДО!” точно след един такъв екстазен вик той свърши в нея с още по-зашеметяващ вик: „Ще те изпълня с толкова много любов, че цял живот да не ти стигне да й се насладиш! ОБИЧАМ ТЕ, ПАЛАВНИЦЕ МОЯ! МЕРИИИИИИ, ОБИЧАМ ТЕЕ!”

Миг след това двамата бяха положили потните си и уморени тела на леглото. Мери лежеше поставила глава на гърдите му и си играеше с космите по тях, а Макс пък навиваше косата й на пръста си и я целуваше при всеки удобен случай. С коляното на десния си крак тя галеше стомаха му мъркайки като котка, която току-що е била нахранена и се отблагодаряваше на стопанина си. Макс положи ръката си върху мекото й дупе и го стисна здраво усещайки как пръстите му потъват в него. Тя го погледна, усмихна се ехидно и плъзна пръстите на ръката си надолу към слабините му. С върха на пръстите си го погали по цялата му дължина, след което бавно обхвана топките му и започна лекичко да си играе с тях внимавайки да не ги стисне прекалено силно. Усещаше нежната им кожа, която се отпускаше все повече в топлите й длани, а съвсем малко над тях мускулът който до преди миг бе в покой отново бе започнал да се втвърдява. Целувайки го по устните му тя не спираше да го стимулира долу, а след като езиците им започнаха да лудуват прекалено много, тя отлепи устни от неговите и бавно се насочи към слабините му, минавайки преди това през гърдите и стомаха които бяха облени в сладострастните ласки от устните й. Съвсем леко го целуна по все по-твърдия мускул и засмука отпусналата се вече напълно торбичка в основата му. С ръка обхвана мъжеството му и започна да го масажира нежно докато с устните и езика си не спираше да си играе с топките му, които ту засмукваше, ту облизваше с език. Не след дълго той усети топлината на устните й, които го поеха бавно и сладострастно, а езикът й лудуваше с главичката му. Тя гледаше с очи право към лицето му и държейки го с ръка игриво го облизваше, бавно засилвайки темпото докато той не започна да охка от удоволствие, да се върти и нервничи искайки да я усети, но тя не спираше. Държеше го в този сластен капан и го даряваше с най-топлите и нежни ласки. След няколко минутна игра двамата отново лежаха уморени един до друг и обсъждаха менюто за вечеря.

         Първата вечер на Макс у дома мина изключително добре, след като двамата с Мери наваксаха пропуснатите моменти те вечеряха в романтичната обстановка на свещи, тиха музика и разговори за бъдещето. Макс всячески се опитваше да успокои притеснената й душа уверявайки я, че този инцидент няма да може да се повтори повече, но въпреки това тя не спираше вътрешно да се притеснява. Двамата се обадиха на приятелите си и ги поканиха утре вечер да им гостуват, за да довършат започнатото преди дни.

         На другия ден пристигна оборудването за видео-наблюдение и Макс заедно с Рафаел го монтираха, като се постараха да го маскират добре. Той също сподели и подкрепи идеята за по-висока и солидна ограда, която Макс изтъкна. Предложи му две фирми чийто услуги бе използвал преди години, като му спомена, че могат да го изградят за няколко дни, пък и така ще е още по-добре защитен. Това което направи силно впечатление на Рафа бе спокойствието, с което Макс говореше за инцидента сякаш изобщо не го трогваше и не го бе страх от подобни неща. През целия ден той не прояви нито една мимика, нито един жест, че е напрегнат или притеснен по този повод. В късния следобед когато Рафаел си тръгваше, той повика Мери й и каза: „Това не е човек, не е и машина, той е като скала. Цял ден се опитвах да видя дали случилото се го тормози, но той е абсолютно спокоен и недостъпен. Казвам ти Мери, този човек е уникален, сякаш всичко през което е минал до този момент е в милиони пъти по-страшно от това което сега се случва.” Това едновременно я успокои, но и  накара да се замисли. След като го изпрати и тъкмо се канеше да започне с подготовката на вечерята, Мери пое дълбоко дъх и седна при Макс, който се бе разположил на един стол на задната веранда, и с решителен глас го попита:

-         Скъпи, моля те кажи ми нещо?

-         Какво скъпа – прозвуча гласът му спокойно и равнодушно.

-         Има ли шанс някой или някоя от твоето минало да те е открил и да иска разплата, а инцидента който се случи да е просто за сплашване? – попита угрижена Мери и зачака отговора му, като внимателно наблюдаваше как той си пое много бавно въздух, изпусна го на тънка струйка и започна да разказва с много тих глас.

-         Права си да ми зададеш този въпрос мила моя, дори го очаквах още по-рано, ще ти отговоря – започна той -  В моето минало има много хора, всичките с разнообразни проблеми. Аз съм като магнит за проблемите - намирам ги с лекота, сякаш обичам да ми е гадно, да се измъчвам и да ме нараняват. Много се тормозех на времето, че все не попадах на подходящите хора: приятели, познати и гаджета. Обвинявах се, че причината е в моята вродена мнителност и нюх за нещата, но след като пристигнах тук и се запознах с Дон Мигел, той ми  каза, че проблемът не е бил в мен, а в обкръжението ми. Просто не съм попаднал на подходящите приятели и приятелки. Каза ми, че някъде там има жена която ще ме обича, която ще се радва да бъде с мен и ще ме дари с всичко за което съм мечтал. Оказа се прав. Това което искам да ти кажа с всичко това, мила моя, е че никой от моето минало не би посмял да ме търси отново. Спокоен съм в това отношение и напълно сигурен, че няма жива душа на този свят, която да успее да ме победи и сломи, още повече щом усещам зареждащата ти страст и любов към мен. Именно затова съм спокоен, че нищо лошо няма да ми се случи, както на мен, така и на теб!

-         Макс, това е много хубаво. Не знам какво да кажа, освен че и аз съм спокойна когато съм с теб. Чувствам се сигурна и повярвай ми в мига в който те видях да лежиш в кръв на верандата сърцето ми щеше да се пръсне.

-         Знам че е така мила, но повярвай ми в такива ситуации е много по-добре да си хладнокръвна, да запазиш спокойствие на духа. Хайде да влизаме, че захладя вече.

Гостите пристигнаха в уреченото време и след като се настаниха удобно около масата започнаха да се веселят. Родриго упорито не вярваше, че Макс бе пощадил патицата за неговото Патешко по Пекински, но след като се увери с очите си, че „пернатите диванета” са налице всичките, прие думите му за истина. Всички бяха учудени колко бързо се възстановяваше той и го похвалиха, че инцидента не бе повлиял на настроението му. Похвали заслужи и Мери, за добре подредената маса. Основен обект на разговора се превърна старият Дон Мигел, който не спираше да ги развеселява с изумителните си истории. По лична молба на Макс той разказа отново легендата за имението. Този ход не се оказа особено сполучлив, защото това малко натъжи Марибел, който тъкмо се бе успокоила след всичко случило се, но веднага щом усети как десницата на нейният любим я хвана за бедрото, усмивката изгря на лъчезарното й лице в пълния си блясък. Този път празненството протече без инциденти и изненади, което се отрази положително върху всички. Ернанда запита Мери дали вече е ходила на лекар, който да потвърди бременността й, но двамата с Макс единодушно й отговориха, че това е първата им задача за понеделника. Винаги когато станеше дума за бременността й двамата се целуваха пред приятелите си, които весело им ръкопляскаха и радваха.

-         Макс, мислихте ли вече за дата? – попита изневиделица Жан, карайки с думите си всички да замълчат.

-         Каква дата? – запита учудено Макс.

-         Дата за сватбата – уточни Жан.

-         Ами всъщност, май покрай всичките тези неща дето се случиха не остана време да мислим за дата – каза той, а Мери го допълни

-         Всъщност датата ще бъде съобщена в последния момент – каза Мери и лекичко се усмихна.

-         Как така скъпа? Не може така? Аз трябва да си купя рокля, знаеш ли колко неща се планират преди това? – запротестира Ернанда.

-         Мисля, че Мери е права – подкрепи я Макс – вижте както се случи когато планирахме нещо предния път, затова сега ще постъпим малко по-различно. Когато денят на сватбата настъпи всички вие ще бъдете известени, останалото ще бъде изненада.

-         Точно така! – каза Мери и го целуна по бузата.

-         Ама и вие ги вършите едни – започна Ернанда – Как може така да постъпвате с нас, да ни държите в напрежение?

-         Ще разбереш когато настане момента, скъпа моя – отговори й Мери и се засмя.

-         Според мен така е по-добре – подкрепи идеята им Жан – нека те сами да определят датата, да ни съобщят ден преди това и всичко да стане импулсивно. Най-хубавите неща на този свят са се случили импулсивно.

-         Каква ти импулсивност – започна Родриго – тия двамата са като непревземаема крепост. Виж ги само как се разбират с погледи и целувки, без дори да си казват нещо или наговарят. Забележи ли ги как единият винаги защитава другия и го подкрепя? Казвам ти Жан, такива като тях съберат ли се бог да е на помощ на онези глупци, които ще дръзнат да им се бъркат в нещата.

Вечерта мина в обичайните закачки и майтапи, Родриго не спираше да ги изумява с шегите си, а Дон Мигел с историите си. Мери даде тържествено обещание още в понеделник да отиде на лекар, за да се види със сигурност дали е бременна и дали всичко е наред. Макс показа на всички новата охранителна система, която бе пригодил и настроил така че да може от всеки телевизор в къщата да се наблюдава имението.