свел
глава и потънал в мисли зли,
с
душа натежала от погубени мечти
по
степта бавно крачи и мълви.
Оплаква
пропуснатите моменти и дни,
мисли
за раните отворени в невинните души,
с
очи пълни със сълзи – крачи и напред върви,
макар
и да не вижда вече смисъл от самотните си дни.
Вълк
самотник през прерията лута се от здрач до зори,
спокоен,
че от никой и никъде не е чакан уви,
стъпки
прашни оставя по пътя си, но дали
ще
успее най-сетне да спре и слънцето с усмивка да поздрави?
Няма коментари:
Публикуване на коментар