Имението на страстта - Глава Трета

След като се прибра от срещата си с Родриго, Макс се захвана с останалите планувани задачи за деня. Не бързаше, и във всеки миг в който се уловеше че прибързва - спираше, изправяше се, поемаше дъх и се захващаше отново с това, което вършеше. Бе се захванал със сглобяването на спалнята за гости. Мебелите бе поръчал при местен дърводелец, а той ги изработи от най-качествена кестенова дървесина. Бе направил легло с подматрачна рамка, с дървени табли с фини фрески, двукрил гардероб, вратите на който също имаше фрески като на таблите и две малки нощни масички. За да бъдат внесени в стаята мебелите трябваше да бъдат разглобени и именно затова сега Макс се бе захванал да ги сглоби. На кръста си бе препасал колан с много инструменти закачени по него и изпъвайки вкопчени едни в други пръсти се захвана за  монтирането на мебелите. Стаята бе с размери 4,5х6 метра със северно изложение. Стените бяха боядисани в кремав цвят с леко оранжев оттенък, който се забелязваше единствено при включени лампи. Веднага след като влезеше в стаята се откриваше прозорец, а по-голямата част от помещението се намираше вляво от вратата. Вдясно имаше малка врата, водеща до баня и тоалетна с доста малки размери 1,5х2.5м. Всички дървени плоскости бяха подредени една до друга, изправени до най-дългата стена в стаята. Той се захвана най-напред с гардероба, преценявайки, че ще заема по-малко място отколкото леглото, което тепърва трябваше да сглобява.

Мислите му бяха бистри и ясни, изцяло съсредоточен в това, което върши. Първоначално сглоби две правоъгълни кутии от наличните материали, като захващаше материалите с винтове за дърво. След което погледна трескаво, търсещ маркировката на една от страните, указваща коя е лицевата част. Постави кутиите една до друга с лицевата част към ламинирания под. Взе парче широк шперплат и го премери, очертавайки го с молив, поставен зад ухото си. Отряза с електрически трион необходимият  размер и тъкмо се канеше да го постави, когато се спря и промълви на себе си: „Закъде си се разбързал, Макс? Не можеш да я забравиш, нали? Работиш, уж си концентриран, а въпреки всичко мислиш само за нея. Няма я вече Макс! Няма я! Забрави я!” - каза той и подпря с ръце главата си. След кратка пауза, през която бе вперил поглед в далечината, той започна да рови в един плик. Намери няколко дълги винта и с тях захвана двата правоъгълника един за друг. След като се увери, че са добре захванати, постави шперплата и с чук закова малки пирончета към гърба на бъдещия гардероб. Пое дълбоко въздух и изправи готовата конструкция след като монтира и 6 овални дървени крака. След около 10 минути гардеробът вече бе с монтирани врати, а Макс се опитваше да подреди материалите за леглото. Нямаше кой да му помогне като придържа таблите, затова подпря едната в стената, поставяйки парче картон между нея и мазилката, а другата реши да подпре с три стола. Таблата обаче все се подхлъзваше по паркета, затова той бе принуден да измисли начин да я застопори. Извади от едно малко джобче на колана си с инструментите ролка двойно залепващо тиксо и залепи по една малка лепенка под всеки от двата крака на таблата. Сглобяването на леглото се оказа трудоемка задача за Макс, главно защото нямаше кой да му придържа елементите и да му помага, но той бе твърдо решен да се справи изцяло сам с това. Рамката, върху която след време трябваше да легне матрака на леглото, се оказа малко крива в единия  си край и не прилягаше добре. За да коригира това той трябваше да намери по-голям трион, с който да отреже излишъка. Това обаче не се оказа лесна задача. След почти час търсене в гаража, където стояха повечето инструменти, Макс не откри обекта на своето издирване. Стоеше в коридора на втория етаж и се почесваше по главата, чудейки се къде може да е оставил триона. След това реши да провери на още едно място. Влезе в своята стая, отвори гардероба, избута с ръка дрехите в единия край, натисна една едва забележима квадратна плочка в горния край, след което изчезна от стаята. Ако някой бе влязъл да го търси в този момент, нямаше да открие никой. Вратите на гардероба бяха затворени, но зад тях се чуваше странно потропване. Тази тайна стая, в която Макс в момента бе влязъл, бе създадена специално от него с една едничка цел да пази тайните му, а те не бяха малко. След две минути той излезе от гардероба със самодоволна усмивка. Подреди всичко както си бе преди малко и продължи да сглобява леглото. Сръчно и доста бързо сряза 5 сантиметра от едната страна на рамката за матрака, след което я постави и се усмихна като видя как правилно тя прилегна.

В тихата къща се разнесе звукът от големия странен часовник в коридора на втория етаж. Той тържествено отброи 21 часа. Макс стоеше поставил ръце на кръста си и гледаше подредената и изчистена гостна стая. В краката му имаше малка жълта прахосмукачка, а в ръцете си държеше парцал, с който старателно бе почистил всичко. С бавна крачка се отправи към прозореца и издърпа завесите му. Стори същото и с по-малкия прозорец в другия край на стаята. В помещението настана сумрак. На фона на лунната светлина пробиваща си път през не особено плътните кафеникави завеси  осветяваше съвсем леко стаята, но достатъчно да се видят мебелите. Макс включи осветлението и се вгледа в подредената стая. Леглото бе оправено и застлано с нови завивки, от двете му страни имаше нощни шкафчета с бели лампи поставени върху тях. Той отправи поглед към гардероба, наслади се на внушителният му и масивен вид, след което отвори вратата към банята. Пред очите му се разкри малко помещение със сини плочки на пода, тюркоазен фаянс на стените които след елегантен фриз преминаваха в бял цвят. Точно срещу вратата имаше бяла стенна мивка, в страни от нея тоалетна чиния, а в другия край се виждаше малка душ кабина. Всичко бе подредено и всеки детайл бе внимателно поставен. На малка метална поставка висеше бяла хавлиена кърпа точно до мивката, на подобна поставка бяха поставени една бяла и една синя кърпа до душ кабината.

Макс изрисува самодоволна усмивка на лицето си от постигнатите резултати. Загаси осветлението след себе си и се отправи към своята стая, чиято врата бе почти срещу гостната. Набързо той взе освежителен душ, след което слезе в кухнята и започна да си приготвя вечеря в готовата и също добре изглеждаща кухня. Докато си наливаше чаша бяло вино микровълновата фурна даде сигнал за готовност. Макс извади една бяла чиния отвътре с пареща паеля. Постави я върху дървен поднос заедно с прибори, чашата с вино, пое подноса с една ръка, като професионален сервитьор, а в другата си ръка взе бутилката вино. Разположи всичко това на стъклена масичка в хола и удобно се разположи на мекия диван. Включи с един отработен жест уредбата и в стаята се разнесоха тихите стонове на китара. Докато се хранеше в хола си той се бе замислил върху разговора си с Родриго през днешния ден. Може би чак сега осъзнаваше колко добър приятел бе намерил в негово лице, как този човек винаги е успявал да му помага със съветите си. „Той знае всичко за мен” каза си той с тих, приглушен глас. Именно неговият приятел му бе уредил работата, на която е в момента – лектор към фирма за обучение. Макс преподаваше компютърна грамотност на хора от всякаква възраст, при това преподаваше на английски. Главно се записваха пътуващи хора, такива,  работещи в големи фирми и корпорации. Преподаването се осъществяваше в зала, специално пригодена за целта в офис-сграда в Барселона. Лекциите бяха всекидневни от 10.00 до 16.00 часа. Заплащането бе приемливо, но тъй като парите не достигаха, той от време на време помагаше при разтоварването на тировете, пристигащи и заминаващи във фирмата в която работеше Родриго. Месечно той си докарваше приличен доход, който му помагаше да си плаща вноските по ипотеката за къщата, да излиза на заведение почти всяка седмица без да се притеснява, да ходи на вечерен курс, както и да си покрива всички текущи разходи. Въпреки що- годе доходоносните неща с които се бе захванал, той все още безспирно подаваше документи по различни фирми, но все още не получаваше одобрение от нито една.

Навдигна чаша и промълви: „За миналото ми, което ме доведе тук, за настоящето, което ме задържа тук и за неясното бъдеще, което бог знае какво ми е подготвило…”, след което отпи от чашата бяло вино с такава наслада, че щеше да убеди дори пълен трезвеник да опита от виното. По уредбата започна да звучи нова песен в изпълнение на Роксет – една от любимите му групи. Песента бе „It must have been love” и тя му навя много спомени от неговото минало. Макс се изправи и бавно пристъпи към прозореца, като по пътя си загаси осветлението в стаята. Вгледа се в ярката и пълна луна и започна да си говори тихичко сам на себе си: „Какво ли правиш сега? Защо се стигна до тук? Как успя да влезеш толкова надълбоко под кожата ми, че дори след цели 5 години да не мога да те забравя? Още помня всяка наша среща, още помня всяка твоя усмивка, гримаса, всяко докосване. Трябваше да избягам чак до тук, и въпреки това не успях да те забравя? Защо за бога? Кога ще успее някоя друга да те изгони от сърцето и ума ми?” Сълзите напираха в очите му, но въпреки това той бе като скала – не позволяваше на нито една емоция да се изрисува на лицето му. Човек можеше да прочете какво му е единствено ако се вгледаше в очите му – те бяха прозореца към неговата душа. Не спираше да си повтаря, че всичко ще се оправи, даваше си сам на себе си сили, знаеше колко труден бе пътят му дотук, също така и всичко,  което трябваше да изтърпи за да постигне всичко това, но въпреки това от време на време му се случваше да се връща назад в годините и спомените.

Той отпи солидна глътка от виното и седна отново на дивана, като включи малка лампа вляво до себе си. Светлината не бе силна, но напълно достатъчна, за да довърши вечерята си. Докато се хранеше не спираше да си мисли за съня си. Коя бе мистериозната лейди, така красива, така изящна и викаща името му. Тя бе като отговор на молитвите му, олицетворяваше всичко, което търсеше в една жена като външност, но какъв ли бе характерът й? Досега се бе сблъсквал с много различни хорски нрави, познаваше много добре човешката природа и преценяваше отсрещния човек почти на мига. По природа той бе много директна личност, никога не спестяваше истината на опонентите си, и въпреки че това му бе пречило много в миналото, той много държеше на това си качество. Именно това го тормозеше в този момент, ако можеше в съня си само да поговори с тази мистериозна жена, викаща името му, махаща му усърдно, тогава щеше да разбере характера й и дали тя бе плод на неговата фантазия или реално съществуваща личност, с която тепърва му предстоеше да се запознае. Точно като типичен представител на зодията си – скорпион, той бе адски силна личност, винаги се справяше без проблем с тежките ситуации, като с времето се научи да не влага толкова много емоции в тях, освен това държеше адски много на приятелите си, а пък приятелките които бе имал в миналото бе избирал внимателно и доста трудно бе допускал до сърцето си. До него се докосваха само най-отбрания контингент жени. Доста често се бе озовавал в тежка ситуация, при която нормален човек не би оцелял и не би намерил сили, но въпреки това той се бе справял без проблеми, но с цената на много усилия и нерви. Досега обаче не бе намирал жена, която да го приеме какъвто е в действителност, никоя не издържаше на властния му характер, на силната му природа и авантюристичен нрав, или поне той не бе попадал на такава жена до момента. За това преди много години се бе врекъл да бъде сам и да търси жената на мечтите си, без да прави повече грешката да се втурва слепешката в нова и неясна авантюра. Това го бе довело в това малко градче, забравено от бога, но осигуряващо му лесен достъп до хубави работни места в голям град като Барселона. Мълчаливата му природа, нараняваното безброй пъти сърце, тежкият и борбен нрав го бяха направили като непревземаема крепост за девойките. От време на време се опитваше да се впусне в нова авантюра, както преди година с колежка от фирмата в която работеше тогава, но спомените от миналото му го бяха възпрели на мига, оставяйки горката невинна жена, търсеща единствено малко топлина, в пълно недоумение. Колкото и да се опитваше да постигне душевно равновесие и вътрешен мир със себе си, все не успяваше. Усещаше, че нещо му липсва, знаеше какво е то – любов, истинска, искрена, изпепеляващо страстна любов, която да зареди същността му до краен предел. Въпреки че осъзнаваше това, той не се втурваше в търсене, а сякаш чакаше любовта сама да го намери. Много често, когато гостуваше на Родриго или биваха заедно в някое заведение, той му натякваше, че му е време да се задоми, да създаде семейство, но Макс усърдно и безспирно му опонираше, оспорваше доводите му и всякак си се опитваше да го убеди в своите виждания за нещата. Често дори се налагаше да му казва: „Стига, Ро! Коя ще ме вземе? Виж ме – нямам минало, нямам бъдеще, т.е. сигурно бъдеще! Имам тежък нрав, а дори да го подтисна този свой нрав, ще е трудно да се намери толкова отворена, споделяща и страстна личност, която да ми пасне на мен самият.” Веднага след което чуваше почти един и същ отговор от приятеля си: „Всеки влак си има своите пътници, всеки камион своя шофьор.”

Толкова мисли минаха през главата му тази вечер, че той дори не усети как времето бе отлетяло. Празната бутилка бяло вино доказваше отминалото в тежки спомени време. Ставайки от дивана, той си повтори, че харесва рутината в която сам се бе вкарал, доставяше му удоволствие да прави едно и също нещо, защото така не се налагаше да се мъчи да предвижда всеки ход. Подреди измитите съдове старателно на лавиците и се запъти към спалнята си. Все още се опитваше, уви без особен успех, да изкара мисълта за онази жена от сънищата си. Толкова силно впечатление ли му бе направила някоя случайна минувачка, че да я сънува толкова често? Точно когато натисна дръжката на вратата за стаята си. се случи нещо странно - изведнъж всички лампи угаснаха. Настана пълен мрак и той бе принуден да се придвижва в тъмнината опипом до лоджията на стаята си. Загледа се в далечината и видя, че цялата околност бе потънала в мрак. Тогава се вгледа в нощното небе, съзря една звезда от съзвездието Орион – средната звезда от „колана на Орион”, която му направи силно впечатление. Загледа мълчаливо към нея и единственото, което дойде в акъла му при тази изумителна гледка, бе „Искам да намеря истинската любов отново”. В мига, в който довърши изречението, в главата си видя падаща звезда. Това просто го шокира, но след няколко мига на дълбоки въздишки, с които се опита да си върне концентрацията, вече бе по-спокоен и мислещ единствено за съня. Влизайки в стаята си дойде и тока.

Почти час след полунощ в „микро имението” цареше пълен мрак. Всички животни бяха заспали, като от време на време се чуваше лекото им помръдване. Клоните на дърветата бавно се поклащаха от лекият летен повей. Щурците пееха своята песен без умора, а нахално и съвсем не на място се намесваше една сова. Завесите в стаята на Макс се поклащаха от лекият повей. В тази лятна нощна тишина единственото което наруши ритъма бе силният вик на Макс, който се изправи от леглото, крещящ с пълно гърло: „Мериииииии! НЕ! НЕ влизай там! Мери!”. Седнал в леглото си, той плачеше като малко дете, лицето му бе обляно в сълзи, а тялото му бе подгизнало в хладна пот. Трепереше като лист и единственото което успя да каже в този миг бе: „Мери! Ето как се казваш! Ще те открия мила моя!”. В единия ъгъл на имението му, една покрита с черната пелена на нощта фигура стоеше притаено!