Защо толкова боли
щом в мислите ми влезеш отново ти
и всеки спомен с глас запищи:
„ИСКАМ ТЕ! РАЗБЕРИ!”?
Заедно бяхме и пред нищо не се спряхме,
но времето отмина – ето идва поредната зима
в която сам ще съм до въображаемата камина
Чаша с вино пак ще си налея
и отново нашата песен
ще запея,
а гласът ми ще се дави във сълзи
извиращи от липсата ти.
Седма година вече отмина от онзи огнен ден,
в който времето спря за теб и мен,
а часовникът вместо да се върти и тиктака
спря и от щастието ни заплака.
Искахме и имахме всичко онова,
което раждаше за нас страстта,
но всичко изведнъж се изпари
и тишината злокобна пак се възцари.
А въображаемата камина гори ли гори,
без пламък, без пушек и без дърва дори.
Исках те, имах те, а сега от спомените ме боли
за онези пламенни отминали дни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар