Глава 19
Точно една година след
опасното раждане, Макс и Мери се радваха на близнаците. Усмивките от лицата им
не слизаха дори през нощта. Точно както бе предрекла преди време Мери, Макс се
оказа страхотен баща – грижовен, внимателен и всеотдаен. Живееха все още в
апартамента й, а двете детски креватчета бяха поставени от двете страни на
голяма спалня. По стените на леглата се виждаха купища играчки, подарени им от
техните приятели.
Миналото бе зад гърба им.
Всички проблеми, които бяха имали останаха забравени навеки. Мери се чувстваше
добре, но все още носеше червения конец на показалеца си. Някогашното забързано
ежедневие сега бе спокойна последователност от смях, веселба и срещи с
приятелите им.
Родриго се справяше
страхотно с поставените му задачи и все повече му харесваше работата зад бюро,
спокойствието и лежерния живот. Не пропускаше възможност да отиде при Макс и
Мери, за да види децата, като винаги им се радваше и весело ги подхвърляше във
въздуха. Ернанда също бе неотлъчно до приятелката си. Всеки път когато идваше
тя сгушваше и двете деца, галеше ги и им говореше. Най-често им разказваше за
това как, ако не била тя - майка им и баща им никога нямало да се срещнат.
Старият Дон Мигел се
радваше на добро здраве и заедно със съпругата си направиха занималня за деца в
заведението си – малко ъгълче с много играчки, пързалки и други интересни игри
за малчуганите. Винаги когато Макс и Мери се появяваха в заведението им той ги
посрещаше като свой деца. А те не пропускаха възможност да оставят децата при
него, за да се разходят на спокойствие за няколко минути в градчето.
Жан Франсис ръководеше
смело, отговорно и разумно фирмата. Преди половин година той я бе отделил от
големия филиал във Франция и вече бяха самостоятелни. Макс бе направил чудеса с
техниката и всяка иновация в областта бе вложена както в компютрите, така и в
камионите им.
Най-щастливи от всички
бяха Макс и Мери! Те успяха да съхранят любовта в сърцата си един към друг.
Обичаха се все така силно и всеотдайно. Откакто се бяха запознали не помнеха и
един момент, в който да са се карали. Мечтите, които бяха имали – растяха пред
очите им и с всеки изминал ден заприличваха все повече на тях самите. С много
усилия, Мери бе успяла да убеди Макс да потърси родителите си и да им разкаже
за всичко. След толкова много години/ те най-сетне щяха да се срещнат. Оказа
се, че Макс тайничко им бе писал почти всеки месец. „Никой не може да избяга от
семейството си” – бе казал веднъж Дон Мигел. Всички стари грешки бяха забравени
и дълбоко погребани.
Щастието в малкия град –
Сабадел се носеше във въздуха като песента на птиците, накацали по клоните на
дърветата.
--- КРАЙ ---
Всички хора и лица в този роман са измислени. Всяко съвпадение е съвсем случайно.
Единствената цел на романа е да покаже на света истинската сила на любовта, на
приятелството и силата на волята. Никога не се отказвайте от мечтите си, а ги
преследвайте ден и нощ. Никога не се отказвайте от приятелите си, а бъдете
винаги до тях когато имат нужда от вас. И никога не се съмнявайте в силата на
чистата любов – тя може да направи чудеса!
Няма коментари:
Публикуване на коментар