бродя
аз в бледа самота,
заровен
сред старите слова
Препрочитам
всичко онова,
което
писах ти преди толкова лета,
виждам
твоят принос и своята вина,
но
защо ми е да правя всичко това?
Ще
намеря ли накрая отговор на таз лъжа,
кой
виновен бе за нашата съдба
и
защо срещнахме се на света?
Протягам
призрачната си ръка
и опитвам
се с нея образа ти да осветя,
но
тъй слаба е моята светлина,
защо
не блести както някога през нощта?
Опитвам
се отново огъня в себе си да възродя
и смисъл
да придам на своите слова.
Старая
се да се върна към образа си отпреди толкова лета,
но
трудно е да се рисува във нощта.
И
като всеки призрак понесох се в нощта
в търсене
на своята светлина,
макар
и немощен и без слова
искам
отново да почувствам любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар