Прошка

Ела при мен и ме утеши,

с устни сълзите подсуши,

че сън било е ми кажи,

че е кошмар с лъжи.

Погледа ми в ръце улови,

със сините си очи

повдигни тъмните мъгли,

които покрили са моите очи.

Нежно ти ме погали,

точно както правеше преди,

в моите обятия се приюти,

прогони всичките ми тъги.

С нежни ръце сърцето ми закърпи,

с целувки страстни след това го слепи,

с прегръдки на мястото му го постави,

с нежен глас ми прошепни: „С мен бъди!”

Кървавата диря от сърцето ми измий,

за много нежна любов ме навий,

тъгата от душата ми изтрий,

устни в моите потрий.

На нито една друга не дадох това,

което с радост дарих – моята душа!

на нито една друга не позволих онова,

което позволих ти на теб – промяна на моята душа.

Никога преди не съм се чувствал така,

както чувствах се щом сгушиш се в мен през нощта.

никога преди не съм опознавал аз така страстта,

както опознах я с теб през нощта.

Да много усилия костваше ми това,

тези тежки думи на теб да срека,

точно когато не трябваше да ти нося тъга,

но прости ми моля те за това.

Моля те за прошка аз сега,

разбери – тежка е моята съдба,

орисан съм сам по пътя да вървя,

самотни сълзи да редя.

В твоите очи видях онова,

дето мечтаех през деня и нощта,

нежна топлина на устни в страстта,

и шанс с теб живота си да продължа.