сряда, 9 ноември 2016 г.

Страст върховна сърцата ни освободи



Страст върховна сърцата ни освободи,
от самотните ни души – оковите свали,
с усмивка нашите устни тя дари
и свобода на мисълта ни подари.

В мечти летим и носим се към нови висини,
може понякога бавно да се издигаме, но дали
това може да спре устрема на влюбените ни души,
които заедно любуват се от здрач до зори.

Изпитания различни съдбата за нас реди,
на масата небесна осеяна с различни съдби,
но пламък силен в очите ни сега гори,
и кара сърца ни да играят лудешки игри.

В дивата ми природа ти се приюти,
там хареса ти и почувства се по-добре и от преди,
а аз плувам смело в твоите красиви очи,
и наслаждавам се на твоите глъбини.

С красота неземна бог теб отдавана те дари,
но тази вътре в теб по-красива е – уви,
и в нея влюбих се аз чак до уши,
ах колко величествено чувствам се сега, а ти?

Няма коментари: