Зайче малко

Зайче малко къде отиваш ти сега?
В каква посока води те сърцето ти в нощта,
защо не поспреш до мен на зелената трева
нека погледаме заедно звездите в небта.

Виждаш ли ей онази далечната звезда,
която пазена е от две други в нощта,
там нощува моята душа
и от там пази ме през деня.

Зайче бяло – защо гледаш ме така,
нима не вярваш ти в такива неща,
а тогава кажи ми вярваш ли любовта
и в това, че взаимна може да е тя?

Защо поклащаш ти така глава,
зайче малко седнало на зелената трева?
Много трудно намира се любовта – да,
но и много лесно губи се след това.

За да е взаимна тя компромиси трябва
всеки да направи в името на любовта,
и винаги с отворено сърце и душа
да споделя за всичко което вълнува го сега.

Ела зайче малко и погледни ей онази далечна звезда!
Виждаш ли колко красива е тя?
Това е северната звезда и пази тя моята любима от беда,
а нейната сияйна красота може да засенчи всяка звезда.

Зайче малко и игриво тръгвай ти сега
и на вред разпръсни вестта,
че съществува любовта и взаимна е тя,
а звездите бранят я от беда!