Съжалявам! Късно е нали?
Прости ми! Но още те боли?
Сам ходя по същите следи,
но радвам се, че ти напред продължи.
Аз просто ей така… като на шега…
без да преценя, колко ще те заболи
и колко ще страдаш след това,
а исках да те предпазя от себе си…
Знам какъв съм в твоите очи!
Знам, че гняв във вените ти пълзи,
щом само ме зърнеш ти!
Моля те прости, но късно е уви.
Не мога сам да се позная дори.
Сякаш не виждам себе си,
а искам да съм като преди.
Гледам те, усмихваш се,
а от вътре сякаш те боли.
Аз ли не разбрах или ти,
че болката накрая ще победи.
Съжалявам, макар да е късно
и разбери – не те моля за прошка,
грешника съм аз, а от твоите грешки
само мен ще ме боли!
Няма коментари:
Публикуване на коментар