Съдбовна среща

Ето че отново срещна ни съдбата,

дали за благодарност или пък разплата,

но от срещата ни мимолетна остана пак самотата.

Дали случайно или не, уви тясно е за нас това небе.

Аз по своя път продължих, макар и без тебе,

а ти по своя се отправи все така без мене.

Все така намирам те за красива,

в очите ти видях сияйна самодива,

но от болка и самота болна е моята душа.

Исках нещо да ти кажа,

че ме е грижа да ти покажа,

но думите останаха си там на паважа…

И пак треперят моите ръце,

защото не могат да те докосват те,

а моето сърце тупти и жадува те.

И колкото и да не искам да призная,

липсваш ми от как настъпи края,

все така жаден ще съм за твоята омая…