Старая се да забравя

Старая се да забравя

и в нова посока да се отправя,

но трудно е първата крачка да направя.

Пред мен разположен е като пропаст голяма,

живота с цялата си болка, тъга и измяна,

а аз търся мъничко щастие и топлина…

Как да открия нещо толкова малко сега,

от къде да започна да търся онази светлина,

която в сърцето внася искрица надежда и топлина?

Отправил взор на ръба стоя с приведена глава,

защо е толкова трудно да намериш любовта

а тъй лесно е да живееш в самота?

Оглеждам каньона огромен пред мен и търся я.

Нейде мярка се светлинка, но не е тя,

а просто поредната лъжовна самота.

Да скоча ли в пропастта

или да продължа по пътеката една

да ходя сам търсейки любовта?

Старая се да забравя всичко за теб, Самота,

но така лесно ли се забравя – та ти си една,

а лъжа и любов има тъй много по света.