Тъмнината нас ни запозна,
в тайната си квартира ни прибра
и с тъжен глас песен ни запя.
Песен за изгубената светлина
и тяхната вечна игра:
денят да гони нощта.
С мъка пееше нощта,
за приятелката си добра
как чакал я на сутринта,
а посрещала го тя вечерта.
Със сълзи на очи пееше ни тя,
в тъмната си квартира нейде там по света,
връчи ни любовта и прогони всяка самота.
Но сълзите надделяха и в порой се сляха,
а гласът на тъмнината
буря оказа се насред полята.
Нас един от друг раздели
вятъра теб от мен отдели,
а пороят надълбоко ме потопи.
И остана пак сама клетата тъмнина
да чака с трепет утринта
и да се моли за нашата съдба.
12/10/2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар