Безсмислена епопея

Вече не мога да се веселя.

Забравил съм какво е да се смея.

Сърцето ми сякаш сковано е сега

пред цялата тази безсмислена епопея.

Някой пише моята съдба по странен начин

Перото държи и смело с него пише и твори,

а аз следвам указанията зли

водещи ме до все по-дълбоко дълбини.

С всеки ден забравям все повече какъв бях,

какво мечтаех и колко весело се смях,

потънах сякаш във вселенския прах

и унесен по изгубени мечти бавно онемях.

Скитайки се ден след ден победен и преклонен,

умислен, плах и от проблеми запленен,

пропускам всеки смях и глъчка и оставам в плен

на собствените си грешки които написах от мечти заселепен.