Планината

В планината гледам и сега,

също както гледах я преди толкова лета,

с поглед празен и обвит в самота,

със сърце свито на кълбо и изтерзана душа.

Празниците отминаха! Здравей отново Самота.

С погледа отправен към същата тази планина,

в която взирах се със сърце изпълнено с любов и красота,

и отправях молитви за щастие и свобода.

А сега? Просто гледам я същата тази планина,

но сърцето ми студено е за любовта,

уплашено от толкова лъжи сега самотно лежи

и не очаква, не моли за нищо вече уви!

Пред тази планина, величествено постлала своята снага,

обещания безброй давах, сърцето си докрай на всички раздавах

и нищичко в замяна не изисквах, а само за любов настоявах,

но сега вече всичко се промени.

Пред планината вече не стоят онези невинни очи,

няма я и онази ранима душа,

от която парчета раздавах с лекота,

а в погледа сега чете се болка, самота и на годините мъдростта.

Молитви вече на ум не редя,

гледам просто да отмине деня,

а през нощта обгърнал своята самота,

вечерям на свещи с горчива самота.