Лодката с белите платна

В лодката с белите платна носеше се ти,

сред океан от изгубени и напразни мечти.

Към пропаст черна вятъра те устреми,

но изведнъж съдбата над теб се смили.

Лъч надежда от изгрева на слънцето се появи,

огрявайки мачтата на която бе застанала ти,

и очите красиви пак пълни бяха със сълзи,

а лъчът така безмилостно ги заслепи.

Към небето поглед отправи и се удиви,

от цветовете с които слънцето го озари,

сякаш бе коприна с няколко бледи звезди,

и с протегнати ръце опитваше се да го докоснеш ти.

Шумният грохот на водопада тишината наруши,

водата ставаше все по-бърза и ти се вцепени,

сякаш до преди миг бе готова за края си, но уви

сега бе неуверена при вида на първите утринни лъчи.

Сърцето ти диво танцуваше пламенни игри,

а тялото ти сякаш страхуваше се да му се подчини,

на лодката с бели платна и много мечти

носеше се към бездната, но нещо се промени.

Ръка плаха от водата подаде се но уви,

пропусна да видиш корабокрушенеца на своите мечти,

а небето с гръм започна да крещи

докато на края не го видя със своите очи.

Човекът който ти от удавяне спаси,

в тези води пълни с погубени мечти

сега до теб стоеше и от сърце ти благодари,

руля на лодката силно нави и отправи я към по-спокойни води.

Съдба ли бе или просто погубени мечти,

никой от двамата не знаеше това уви,

но всеки зад гърба си имаше пропаст от болки и тъги,

и въпреки това с усмивка изпратиха първите слънчеви лъчи!

 10.12.2013г