Танц самотен на празна душа
валс сиротен с мисъл една,
раздира тишината с плача,
сковава сърцето болка една.
Стъпки бавни по дансинг празен в нощта,
чифт насълзени очи търсят сега
отговор на въпроса –
„Защо на мен?” и „Защо сега?”
И няма ли кой този валс самотен в таз тъмнина,
да прекъсне с няколко топли слова,
няма ли я вече онази топлина,
която сгряваше тази празни душа?
И взор отправил към Северната Звезда,
с цялото си гърло викам и крещя:
„Обичам те! Искам да съм до теб сега!
За теб ще преобърна света на горе с крака!”
Но танца самотен продължи чак до сутринта,
и тихо вихреше се на дансинга само тази душа,
която и сам бог не разбра,
защо танцуваше валса самотен сега!
Няма коментари:
Публикуване на коментар